Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.livenews.bg/interviews/s/1613473388-Nikolay_Slatinski_Osnovna....
- Г-н Слатински, от известно време се разнасят постоянно СРС-та из страната – до каква степен изнасянето на разговори между представители на изпълнителната и законодателната власт заплашва националната сигурност?
- Аз съм си мислил много над тези въпроси като всеки български гражданин. Не е нужно дори човек да е експерт, за да оцени ситуацията. Но търся в няколко измерения вредността от случващото се.
Най-напред това засяга националната сигурност, защото дестабилизира институциите на страната. Подобни публикации, засягащи премиера и министри, и шефове на важни агенции, замесването на името на президента не може да не дестабилизира ситуацията в страната. По принцип ние живеем от скандал в скандал, а най-опасното нещо за една демокрация е винаги да се храни със скандали, защото така се подкопава доверието на обществото въобще в демократичния процес и във властите.
Второ измерение на кризата и на заплахата за националната сигурност аз виждам в това, че се дискредитират разузнавателните служби. Те се превръщат в обект на много сериозна критика и дори понякога омерзение сред обществото - службите като източник на подобни скандални информации; службите като неспособни да опазват тези информации.
Трета заплаха, пряко влияеща на националната сигурност, аз виждам в това, че тези скандали подменят не само дневния ред на обществото, но подменят приоритетите на властта в обезпечаване на сигурността. Вместо да хвърлят усилия в гарантиране на стабилността на държавата, гражданите и обществото, цялата енергия отива в изясняване на междуличностни, междуинституционални отношения и цялата държавна машина работи на празен ход и безкрайно неефективно.
Виждам и още една четвърта посока, която е заплаха за националната сигурност. Това е начинът, по който постепенно демократичните процеси се подменят с един милиционерски манталитет, с едно ченгесарско битие. Няколко пъти съм можел да кажа на студентите си, че ние всъщност претърпяхме един много тежък преход. Гражданите загубиха много жизнен стандарт и единственото, което спечелиха бяха определени човешки права и свободи. И сега, когато се посяга на тези права и свободи, когато властта управлява, подслушва, просто защото е мнителна, защото някого не харесва, защото има за някого едно на ум и всеки може да бъде подслушан и всяка деликатна информация може да изтече и нищо в националната сигурност не е свято – и генерали, и пр., хора газят с ботуши по оголените нерви на националната сигурност, какво остава с демокрацията. Какъв е въпросът? Защо ги ручахме жабетата, за да получим подобна милиционерско-ченгесраска форма на управление?














