Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ханс Рослинг с Ула Рослинг и Ана Рослинг Рьонлунд, „Фактологичност. Защо светът е по-хубаво място, отколкото предполагаме“

  Hans Rosling with Ola Rosling ans Anna Rosling Rönnlund, “Factfulness. The Reasons We’re Wrong About the World – and Why Things are Better that You Think
  
  Това е удивителна книга. Тя се опитва да ни помогне да виждаме и мислим света такъв, какъвто той е.

Зла държава

  1.
  Елитът напоследък води безпощадна битка срещу най-слабите и най-беззащитните прослойки - хората с увреждания, самотните майки, хроничните безработни, намиращите се близо до годините за пенсиониране (те не смеят да гъкнат, защото кой ще вземе на работа някой като тях) и др.

Олигарсите от властта и олигарсите от задкулисието: Кой кого?

  Дори мои най-близки хора ми казват, че няма абсолютно никаква полза от това да споделям на глас тревогите си за България.
  Мой приятел вчера ме критикува напълно доброжелателно – има смисъл човек да говори и пише за случващото се в страната, ако е налице поне критична маса хора, които реално са загрижени за това, което става у нас. А такова нещо не се забелязва, обществото ни е парализирано, онемяло, обезверено и напълно безразлично към реалността.

Ако беше жив чичо Гришата, щеше да нарече това цинизъм

  1.
  Случвало се е да разказвам тук за чичо Гришата. Това бе наш СДС симпатизант в началото на 90-те години в Перник, който изглеждаше твърде обикновено и дори малко странно, но бе за мен мъдър човек.
  Веднъж ми бе казал: „Глас народен – бич Божи!“…
  Друг път: „Политиката не е мръсна работа - тя става мръсна работа, когато се прави от мръсници.“

Така не може да се управлява... Всъщност, не, че не може - може. Но не бива!

  Мои приятели, бизнесмени, са отчаяни от монопола на определени, пряко свързани с властта фирми, които получават абсолютно всички поръчки, финансирани от държавни и европейски фондове, както и защото нормалните бизнесмени, без пряка връзка с управлението, са подложени на натиск и агресия – от данъчни, финансови, контролни, полицейски, кметски, специални и други служби, целящи да ги изтласкат от бизнеса или да им вземат бизнесите.

Експорт на съдържанието