Несъмнено е, че България не се е управлявала само от негодни или негодници, затова макар редица лични, индивидуални, ментални, манталитетни дефекти и специфики да са безспорно сериозни, деструктивни фактори за нашето вървене в сбъркана и дори в обратна посока, за неставането на българската демокрация, то все пак причините за зациклянето в безвремие и самовъзпроизвеждащите се провали са преди всичко системни и структурни, нормативни и ценностни (говоря за заложените по погрешен начин в държавното ни устройство след 1989 г. някои политически ценности).
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Стадо бизони, подгонено от несигурността
Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.
Движещата сила „Страх ме е!".
След Тръмп пак има да тръпнем - какво ще се случи в неделя във Франция....
Ето какво още през 1986 г. Улрих Бек пише в световоноизвестната си книга "Рисковото общество":
"Движещата сила на класовото общество може да бъде обобщена в изречението „гладен съм!". В противоположност на това движението, което започва с рисковото общество, намира израз в твърдението „страх ме е!".
Общността, основаваща се на бедността, се заменя от общността, основаваща се на страха. В този смисъл рисковото общество като тип общество бележи началото на една обществена епоха, в която солидарността от страх възниква и се превръща в политическа сила.
Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде
Мой приятел:
- С референ-дум-дум по демокрацията...
А аз споря напразно с него - че демокрацията не е процедура, а процедурата е демократична, само когато е част от демокрацията. Тогава тя е лекарство. Иначе е отрова.
При демокрацията дори лошата процедура може да даде добър резултат. Докато няма ли демокрация, дори добрата процедура може да доведе на власт тирани и сатрапи, фюрери и дучата, зле възпитани и слабо образовани дилетанти и най-мразещи да четат нарциси, антидемократични и антинормални популисти и демагози.
Езикът на политиците
С мой приятел на кафе обсъждахме на една тема, която ме занимава отдавна. Той я подхвана днес. Каза ми:
- В първите години политиците говорехте и по-интересно, и по-оригинално, и по-интелигентно и по-вълнуващо. Сега това е пълна скука, 300 думи, повърхностно и с имитация на емоции.
- Да, съгласен съм. Политиците днес като правило говорят с шаблони, банално, претенциозно, надуто, менторски и като че ли са хванали Господ за шлифера и Той ги е оторизирал да вещаят Истини от последна инстанция.
