Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Същото чувство на безсилие

  Организациите са като човешките организми. Връхлети ли ги вирус отвън, влезе ли в тях чуждо тяло, инфектира ги и започва да ги разяжда. И не мирясва, докато не ги съсипе до непоправимост. Ако са с увредена или разбита напълно имунна система, те не могат да противодействат на вируса и така стават жертва на чуждото тяло.
  Вирусът има чудовщина размножителна способност, умножена по колосалната енергия на лудия, не знаещ умора. Чуждото тяло превзема организацията, постепенно започва да изяжда нейните жизнени системи, разбива вестибуларния й апарат, пълзи и сковава органите й, уврежда сивото й вещество и неизбежно я унищожава.

Умът ми не го побира

  Много пъти съм писал критично за нашата администрация - и с пълно право.
  Но днес попаднах на невероятно съвестна и с неочакван професионализъм служителка в местните данъци и такси на община Люлин.
  Направо бях отвикнал на подобно отзивчиво обслужване! Как е оцеляла, как се е съхранила - умът ми не го побира. Всъщност, има такива знаещи и можещи човеци в администрацията - въпреки и напук...
  
  И едно Но:
  Не разбирам коя, с извинение, куха управленска кратуна реши местните данъци и такси в Люлин да се преместят на възможно най-неудобното за гражданите на огромния квартал място, в един адски неадекватен за целта трафопост, в теснотията на който хората буквално страдат физически и психически, възрастните стоят изнемогвайки прави, жените плачат, пищят децата.
  Пълно пренебрежение към всички онези, от чиито данъци все още мърда и шава Отечеството ни любезно!
  
  20.03.2018 г.

Матийо Рикар, "В защита на алтруизма. Силата на доброжелателството"

  Една забележителна, must read книга. Онези, които са чели други произведения на Матийо Рикар веднага ще ме подкрепят.
  
  Да поясня:
  Алтруизъм – принцип или практика на загриженост за благополучието на някой друг; традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на „другия“, към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии; противоположното на егоизъм. Реципрочен алтруизъм – взаимен алтруизъм, вид социално поведение, при което индивидите правят жестове, оказват помощ, осъществяват в известна степен самопожертвователност един спрямо друг, но когато очакват аналогичен жест, помощ, самопожертвователност като отговор. Терминът е въведен от американския еволюционен биолог и социобиолог Робърт Тривърс (Robert Trivers, 1943).

В лапите на олигархичната тоталитарност

  Горан Благоев: Има опит за грубо потъпкване на свободата на словото и за намеса в кадровата политика на БНТ.
  
  Прав е, болезнено прав е. С едно далеч по-голямо Но.
  Аз писах още преди време, че е вече време за Let it be...
  И дори ме цитираха в различни сайтове.
  А за Let it be също така е важно времето, когато ще зазвучи, така че и за него важи правилото
  По-добре късно, отколкото никога, но по-добре никога, отколкото кога да е...

Сметище от разбити системи

  Монологът на един познат и донякъде колега ме наведе на разни мисли, на които все по-често не искам да давам ход и излаз навън, макар те да са натрапливи като вътрешен глас.
  Тази сутрин се засякохме в метрото и той ми предложи да излезем откъм ректората, та да повървим малко. Ето какво ми сподели в отговор на въпроса как я кара:

Експорт на съдържанието