Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Имало е грабене...

  1.
  Подробност от пейзажа
  Сутрин рано, на спирката при Орлов мост. Ученици минимум 10 клас, и двамата леко вкиснати, чакат 72 и си говорят:
  - Копеле, снощи се съсипАх, много пих, сега ми се драйфа, та две не виждам!
  - Аз ти казАх, братле, по-кротко, трЕбва да се препива с мярка, а не да се отрежеш като дърво!
  - Стига бе, копеле, не ми дудни и ти като дъртия! Аз да не съм некакъв гаден зубрач, дето гони успех и учи като ненормален, копеле, щото е най-обикновен предател и само мисли как да се спаси от България!
  - Така е, братле, тия са откачени, луда работа!

Съдбоносният въпрос

  Съдбоносният въпрос за България е не Кой да ни управлява?, а Как да ни управлява?
  Но нашето омаломощено и атомизирано общество се втренчва непрекъснато във въпроса Кой да ни управлява? И се върти омагьосано и апатично в кръг, даже не в кръг, а в свиваща се, насочена надолу спирала.
  Защо властта показа такова хищно и алчно, ненаситно и корумпирано лице? Защото всички там са негодни или негодници? Не. Преди всичко защото тази власт няма мисия, визия, стратегия и компетенция.

Игрите на посредствеността

  Някога, като пионерче, татко ме записа за тренировки при пернишкия шах-майстор Любен Пернишки. Разказвал съм тук за него - той много се радваше как играя и печеля детски турнири, но каза, че от мен шампион не ще се получи, защото нямам нужния за целта характер – става ми жал за онези, които побеждавам. Но това е тема за друг разговор.

Ни свян, ни срам, ни страх

  1.
  Ама и този човек свян няма - пред съвестта, срам няма - заради хората, страх няма - от Господ! Беше спипан в далавери, общественото мнение го перна през ръчичките, а той обикаля страната сякаш той е кандидат за ЕП, среща се с народа, гледа ги в очите и пет пари не дава за нищо! Ние такова чудо като политик не сме имали още!
  Както пее Алла Пугачова: То ли ещё будет!

Чергата на България е пламнала

  Написах това тук съвсем наскоро.
  Когато чергата на държавата гори, тя се нуждае от пожарникар. Но не от пишман-пожарникар, а от държавник-пожарникар, от лидер, който разбира от управление на риска, ранно сигнализиране, превенция, диагностика на уязвимостите, стратегиране, кризисен мениджмънт, критично приоритизиране.
  А това са висши умения, не пунта мара.
  Какво да се прави, човекът смята, че нещата се решават с чук. А който мисли, че нещата се решават с чук, всички проблеми му се виждат като гвоздеи.

Експорт на съдържанието