Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Държавата – инструмент за насилие на властта

  Ние навлизаме в такава фаза на развитие на страната и на постпреходното статукво, при която държавата съвсем открито е използвана за прокарване на волята и интересите на елитната прослойка и за отстраняване на обществото от възможността да влияе на вземаните решения. Държавата се превръща в много мощен инструмент за насилие, засега в относително меки форми, от страна на елитната прослойка над обикновените хора.
  Казвам насилие – а насилие ли е то?

Първото средство - да минеш по втория начин

  Като обикновен гражданин ми се налага да ходя из институции, на т.нар. културни събития, чрез градския транспорт, в ресторанти и по магазини. Като преподавател мога да наблюдавам какво правят колегите и как се държат студентите.
  Разбира се, че има много и много свестни и порядъчни, културни и възпитани хора.
  Но все по-силно впечатление ми прави една ескалираща тенденция - стремежът да не се спазват правилата, които се отнасят за всички и нормите, които важат за всички! Тази тенденция все по-силно се набива на очи, тя боде и вади очите с мащаба и размаха си.

Нашият народ не си представя в какъв капан се намира

  Каквото и да се говори и както и да се пее, че рожденият ден е веднъж в годината, идва време, когато колкото и весело да се празнува един рожден ден, в душата на човек не му е вече чак толкова весело. Защото годините се трупат и то все по-бързо.

Преходът умря, да живее Преходът!

  Все едно и също... Това мое лично безсилие да променя нещо ме отказа от политиката.
  Защото през цялото време на Прехода трудностите се прехвърлят върху обикновените хора.
  Държавата се управлява неефективно, монополите претакат огромни ресурси от България към частни джобове и офшорки, господства тотален отказ от правосъдие, системата за сигурност е парализирана и за всичкото това плащат обикновените хора!

След 6 месеца думба-лумба, сега, мила ми Европа, на работа!

  Чета за началото на австрийското европредседателство:
  Европа днес е на пикник.
  
  А според мен:
  Европа днес е на кръстопът.
  
  Да... Европа си позволи непозволителния лукс да прекара в шеги и закачки, в думба-лумба и панаири, панаииирииии, толкова измислени слънца... цяла половин година.
  А сега, мила ми Европо - на работа! Никакъв пикник по време на чума!

Експорт на съдържанието