Стратегия Синергия Сигурност

  Често ме питат – защо ги пишеш тези дълги текстове във Фейсбук и на сайта си?! Кой има време да ги чете!?
  Отговорът ми е – защото имам вътрешна потребност да казвам това, което мисля. А текстовете са дълги, защото в България протичат изключително деструктивни процеси, за които не може да са говори кратко, няма лесни решения на сложни уравнения с много неизвестни.

  Нека отидем отвъд конкретния повод.
  Трябва да погледнем в същината на проблемите.
  Многократно съм писал на своя сайт - Конституционният съд е вреден за демокрацията. Това е излишна, синекурна, безгръбначна, консумираща огромни ресурси структура.

  Сегашните властпритежаващи не можаха да осъзнаят своята огромна ценностна и технологична (от гледна точка на съвременните тенденции в управлението) драма.
  Те си казваха – народът постоянна ни избира (по думите на своя лидер – „спукваме ги от бой на изборите“), значи всичко е точно. А драмата им е, че този, който ги избира, суверенът, народът или поне достатъчно значителна част от него, за да печелят те изборите, остана в голяма степен в 20 век. Толкова трудности и загуби при Прехода му се стовариха върху главите и душите в края на 20 и в началото на 21 век, че той, народът, като цяло не може да се модернизира от гледна точка на схващането що е то управление, какви са новите стратегически цели на България, какви рискове носи глобализацията, какво означава съчетаване на българската с европейската идентичност, какво се случва с държавата (която вече не е затворена, а отворена система).

  1.
  Тръгнал съм към структури във и около кварталната ни, ако може така да се каже, Община. Те започват работа в различно време, явно не са помислили за хората, заради които съществуват. Нужната ми банка отваря в 8.00, отделът на Общината, където имам работа - в 8.30, а местният НАП, дето отгоре на всичко също е в сградата на Общината - 9.00! И ако редът на задачите ми е точно обратен, можете да си представите колко време ще изгубя! Толкова ли е било трудно да се изравнят началата на работните времена!? Но както казва мой приятел: Много искаш като искаш!

  1.
  Някога в древен Рим се е казвало Dura lex, sed lex, Суров, Строг закон, но закон, а у нас се ползва често и Лош закон, но закон.
  Трябва да се уточни, обаче, че в Древен Рим интересите на Рим са стояли над интересите на неговите граждани и затова понякога един закон, който е бил в интерес на Рим е можело да влезе в противоречие с нечий личен, частен или общностен интерес. Но нищо не е можело да се направи - законът е трябвало да бъде спазван, независимо, че е строг, суров, лош или просто неизгоден някому.