Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Нов главен прокурор - колкото по-скоро, толкова по-добре

  Несъмнено е, че България не се е управлявала само от негодни или негодници, затова макар редица лични, индивидуални, ментални, манталитетни дефекти и специфики да са безспорно сериозни, деструктивни фактори за нашето вървене в сбъркана и дори в обратна посока, за неставането на българската демокрация, то все пак причините за зациклянето в безвремие и самовъзпроизвеждащите се провали са преди всичко системни и структурни, нормативни и ценностни (говоря за заложените по погрешен начин в държавното ни устройство след 1989 г. някои политически ценности).

Стадо бизони, подгонено от несигурността

  Един от екзистенциалните проблеми на демокрацията е, че по демократичен път могат да дойдат на власт не-, противо-, контра- и анти-демократи.
  Като дойдат на власт по демократичен път, всички те започват да превръщат демокрацията в управляема, формална, процедурна, контролирана, фасадна, полудемократична, четвъртдемократична и съвсем-малко-демократична - докато някаква подобна демокрация им върши работа и ги възпроизвежда на власт заедно с техните котерии, клиентели, политически полиции, черноризци и местни вождчета.

Движещата сила „Страх ме е!".

  След Тръмп пак има да тръпнем - какво ще се случи в неделя във Франция....
  
  Ето какво още през 1986 г. Улрих Бек пише в световоноизвестната си книга "Рисковото общество":
  
  "Движещата сила на класовото общество може да бъде обобщена в изречението „гладен съм!". В противоположност на това движението, което започва с рисковото общество, намира израз в твърдението „страх ме е!".
  Общността, основаваща се на бедността, се заменя от общността, основаваща се на страха. В този смисъл рисковото общество като тип общество бележи началото на една обществена епоха, в която солидарността от страх възниква и се превръща в политическа сила.

Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде

  Мой приятел:
  - С референ-дум-дум по демокрацията...
  
  А аз споря напразно с него - че демокрацията не е процедура, а процедурата е демократична, само когато е част от демокрацията. Тогава тя е лекарство. Иначе е отрова.
  При демокрацията дори лошата процедура може да даде добър резултат. Докато няма ли демокрация, дори добрата процедура може да доведе на власт тирани и сатрапи, фюрери и дучата, зле възпитани и слабо образовани дилетанти и най-мразещи да четат нарциси, антидемократични и антинормални популисти и демагози.

Езикът на политиците

  С мой приятел на кафе обсъждахме на една тема, която ме занимава отдавна. Той я подхвана днес. Каза ми:
  - В първите години политиците говорехте и по-интересно, и по-оригинално, и по-интелигентно и по-вълнуващо. Сега това е пълна скука, 300 думи, повърхностно и с имитация на емоции.
  - Да, съгласен съм. Политиците днес като правило говорят с шаблони, банално, претенциозно, надуто, менторски и като че ли са хванали Господ за шлифера и Той ги е оторизирал да вещаят Истини от последна инстанция.

Експорт на съдържанието