Стратегия Синергия Сигурност

  Тази сутрин в метрото се засякохме с един народен представител от първите години на Прехода, беше от БСП. Едва го разпознах, зарадвах се, че е жив и здрав, все пак 20 години са минали оттогава.
  Друго искам да споделя тук, затова няма да се спирам на такива "невинни" детайли като разочарованието му от неговите сегашни лидери - махна с ръка: сити и самодоволни богаташи, предали лявата идея; на тия плещи и идеалистически глави, посочи себе си, построиха при капитализма личния си комунизъм!

  - За стотици хиляди българи животът е нескончаемо изтезание. Почнаха ли политиците да се усещат, че така не може да продължава нито минутка повече?
  - Напротив, пропастта между политиците (и елита като цяло) и обикновените хора става все по-голяма, едновременно и все по-широка, и все по-дълбока – различията в жизнения стандарт, възможностите и перспективите, начина на живот, здравеопазването и сигурността преминават от количествени в качествени, така че вече говорим за два свята, оттук до пророчеството на Христо Смирненски, че има два свята и единият от тях е излишен, има вече една ръка разстояние.

  Имаше едно общество, което в миналото подцени бирения пуч и някои други лумпенски "изцепки" от този род и после милиони хора платиха цената на това безразличие към безпардонната наглост и социопатната простащина, намиращи се в основата на фашизоидността.
  
  Това, което се случва в България тези дни е много опасно, бесовете като зли духове са излезли от бутилката и представляват нещо като социална "мръсна бомба" (да напомня, че "мръсна бомба" - това е взрив от рода на коктейл "Молотов" примесен с радиоактивни вещества).
  
  Фактът, че голяма част от народа ни не осъзнава тази опасност говори за процеси на разпад в общественото съзнание - процеси, които могат да имат страшни последици за България.

  Опитах се да изчета отложените от няколко дни текстове на анти-протестните и анти-протестиращите псалмописци, пророци и глашатаи...
  Като махнем някои нови, купешки термини и по-постмодерни понятия, останалото е все същата патетика, която по-рано громеше Запада, обвиняваше в измяна иначемислещите и обявяваше актуалното положение за единствено възможно и безалтернативно, защото това, което може да го замени е задължително лошо, което значи най-вече чуждо, външно, плод на заговор срещу страната.

  Независимо от куражлийското и леко напомпано с апломб новогодишно приветствие на президента, България е болна.
  Това се вижда с невъоръжено око в ключовите области, които говорят най-адекватно за състоянието на обществения организъм:
  - политическата;
  - икономическата;
  - социалната;
  - свързаната със сигурността; и
  - социеталната (т.е. обществената – загуба на чувство за общност, размиване на идентичността, опростачване на не малки части от народа, разгневена емиграция на младите и креативните, знаещите и можещите).