Събитията около падането на първото правителство на СДС (“първото демократично избрано правителство”) през 1992 година се нуждаят от анализ. Вече я има и дистанцията на времето.
Този анализ трябва да се базира преди всичко на факти и документи и по-малко да се рови в индивидуалните специфики на главните политически играчи тогава.
Днес аз вече определено преценявам Филип Димитров като твърде неадекватен в ролята си на министър-председател.
Боли ме, че Съдбата предостави на мен и още неколцина наистина способни и перспективни млади политици огромен шанс да работим за България, а на пътя ни се изпречи такава сбъркана по манталитет политическа фигура и заедно с нея ние проиграхме този шанс. А мисля, че заедно с нас пострада (което е стократно по-важно) и България. Ние всички плащаме - като народ и общество - високата цена на безкрайния Преход, станал безкраен и заради упорството на СДС да предлага до дупка Филип Димитров за премиер.
Но макар и да не може да се избяга от личностите и техните психологически и емоционални характеристики, ние трябва да дадем път преди всичко на фактите и документите.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Исторически щрих към падането на правителството на Филип Димитров
Мисли от претъпкания автобус 111 (Или още веднъж - Защо сме такива...)
22.05.2008 г.
В София градският транспорт е безобразен. Банална истина.
Тук в особено силна степен се чувства трагичното състояние на столицата. А на нея, на София не й върви на управници. Независимо дали става дума, както преди за очевадна крадливост и безхаберие, или както сега – за очевидна некомпетентност и безсилие.
Така съветвах президента: Афганистан
Моите срещи, разговори и анализи напоследък засилват и без това достатъчно силната ми тревога от набиращата мощ тенденция за все по-активно наше ангажиране с Афганистан. Не искам да съм лош пророк, но политическият елит и висшите военни трябва да си дават сметка, че ако поведението им на постоянно съгласие с натиска за активизирано и необратимо наше затъване в тая невъзможна за поставяне под контрол държава продължи, то там ще ни бъде направено новото кръвопускане.
Незавършени размисли за младите хора на България (а те са единственият ресурс за нейното модернизиране)
06.05.2008 г.
Като преподавател в няколко университета непрекъснато се вглеждам в младите хора и се опитвам да разбера защо те са толкова пасивни по отношение на процесите в страната, защо мълчат, защо са безразлични – сякаш не им пука какво става?
Защо оставят нещата да се случват по този неудачен начин, та България сякаш тича на място или ако върви напред, то с малки, ситни стъпки, а покрай нея профучават непрекъснато – Литва, Латвия и Естония, Словения, Хърватска и Румъния.
Кой знае утре дали няма да изгледаме окончателно гърба на Сърбия, Босна и Херцеговина, не дай Боже на още някой друг.
„Конфликти и Сигурност: Йерархични vs. Мрежови структури”
I. Съвременните тенденции в международните отношения, тяхната силна динамика, непредсказуемост и нелинейност, необходимостта от преминаване от ортодоксалния дневен ред на сигурността (security orthodoxy) към “парадигмата на устойчивата сигурност”[1], са сериозно предизвикателство пред конфликтологията и конфликтолозите. В категорийния апарат и научния инструментариум навлизат понятия като синергия, самоорганизация, дисипативни структури, хаос. Все по-често също така се анализират мрежовостта и мрежовите структури, за които ми се иска да поговоря в тази статия.
