Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За изборите в Сандански (И не е ли плачът на големите партии Смешен плач)

11.06.2008 г.

  Какво днес вижда нормалният, работещ, борещ се и оцеляващ - не поради, а въпреки случващото се в страната ни - човек? Нека го чуем, нека се вслушаме в думите му, в анализа му, в протестите му.
  Ето правдивата оценка и разбираемото тълкуване на актуалната ситуация. И макар изказът да е малко нервен и не малко краен, то е защото има основание, защото е поглед от ръба на поносимостта, на предела на издръжливостта. И защото от субект на процесите, нормалният човек е превърнат в техен обект, а от цел на промените, той е осъден да бъде тяхно средство...:

Така съветвах президента: Сделките с имоти в Министерството на отбраната

  Има нещо откровено цинично – като насъщна характеристика на българския политически елит – във всеобщата почуда и суета, с която депутати и министри (бивши, настоящи и бъдещи) реагират на двата варианта на доклада на Сметната палата за сделките с имоти в МО
  Ето някои от изводите (на базата на информацията за ставащото в МО), които съм си направил като експерт, следящ и анализиращ процесите в системата за сигурност, и като секретар на президента по националната сигурност през 2002-2006 г.

“Станишев даде ЦСКА на ДАНС” (Съобщение, което си заслужава коментара)

06.06.2008 г.

  Най-напред текст от www.vsekiden.com, 5 юни: “Във връзка със ситуацията в професионалния футболен клуб ЦСКА, министър-председателят Сергей Станишев възложи днес на Държавната агенция „Национална сигурност” да извърши пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА и взаимоотношенията по повод собствеността между ФК ЦСКА и ПФК ЦСКА.”

  Това съобщение би трябвало да предизвика най-малкото смесени чувства у всеки един сравнително разумен и що-годе компетентен човек.

Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия (Като пореден повод за разсъждения на глас)

04.06.2008 г.

  Днес, 4 юни 2008 година Георги Петканов бе избран за конституционен съдия.
  Нищо и никакъв като значение факт – на фона на скандала “ЦСКА” - поредният международно отекнал български позор, забъркан от българи и породен от неистовата ни българо-българска вражда.
  Трябваше тук да добавя – и на фона на безпрецедентното нарастване на цените на абсолютно всичко у нас, но се спрях, защото току-що премиерът ни успокои, че инфлация няма, а и да има, тя бележи тенденция на устойчиво понижение.
  Ала за мен си остава странно за коя държава говори премиерът, защото в моята държава подобна тенденция няма.
  Може би той има пред вид Другата България – на Богатите, на Крепителите на Статуквото, на Спечелилите от Прехода. Сигурно в нея няма инфлация – съдейки по устойчивите цени на яхтите, “БМВ”-тата, диаментените огърлици и супермодерните ловни оръжия.

  Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия все пак е в състояние да породи известни разсъждения, та дори и твърде банални и чужди за дневния ред на елита.

И аз мисля така (Или защо трябва да ни боли за слугинажа на нашите медии...)

28.05.2008 г.

  По-долу привеждам подборка от три качествени и заслужаващи признание материала на една и съща тема.
  Правя това, защото споделям практически всичко от написаното.
  И мен ме боли от израждането на водещите наши медии, от превръщането им в слугини на властта, от поемането на една сякаш позабравена роля – да стават рупори на волята на управляващите, да се превръщат в пропагандатори на непрекъснатите успехи на елита.
  При това успехи навсякъде – в политиката, в бизнеса, в личния живот...
  Преходът завърши и вече могат много лесно да се очертаят двата кръга, двете общности: на Спечелилите от него и на Загубилите от него.

Експорт на съдържанието