От началото на Прехода имам принцип - да не участвам в повече от едно предаване в един и същи ден. Но след като бях дал, още предния ден, съгласието си на Петър Волгин да му гостувам за разговор по най-актуалната тема в националната сигурност, не можех да откажа на приятелската и настойчива покана на Лили Маринкова. Заради това, което тя прави като първокласен журналист и достоен гражданин вече толкова години, прецених, че си струва да наруша веднъж неизменния иначе свой принцип.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Идеологизираното кривогледство (За Русия също трябва да се пише обективно или поне умно)
Ние, българите, сме странно и неповторимо племе. Страшно много обичаме да ни казват как трябва да мислим, кое е правилното и какво се очаква от нас. А след това вече показваме и талант, и вдъхновение, и блясък, и дързост и красота – в такива количества, че понякога нямаме равни на себе си.
Разбира се, от време на време (през няколко десетилетия) изпадаме в малко неудобна ситуация - когато трябва да вземем остър исторически завой и да сменим патоса и дълбоката мисъл от минус на плюс и от плюс на минус. Но това ни се случва с толкова естествена периодичност, че сме се приспособили напълно и не изпитваме чак пък такива душевни, етични, нравствени и морални страдания...
„Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?” („Некои съображения” и от мен)
Доста време след поредния европровал на “Левски” (срещу “Жилина”) имах силни и съвсем естествени колебания – струва ли си да правя коментар на футболна тема?
Участие в предаването на Лили Маринкова по телевизия „Канал 3”, 3 октомври 2008 година, 21.30 ч.
Не можех да откажа на Лили Маринкова това участие, защото за мен тя е тежката артилерия на все по-оредяващата независимо мислеща българска журналистика и уважението ми към нея е огромно. Още повече, че като журналист тя ме е впечатлила и е водила разговор с мен още много преди (както казва един мой приятел) „да ни връхлети демокрацията”.
Тук ще дам основните акценти на казаното от мен в предаването, в което участва също така Юлиана Методиева, поборник за независимостта на медиите и за човешките права у нас. Разбира се, няма да повтарям или само ще маркирам идеи и мисли, вече споделени в предаването на Велизар Енчев (вж. по-рано в този сайт).
Участие в предаването на Велизар Енчев по телевизия „СКАТ”, 1 октомври 2008 година, 19.45 ч.
В това предаване се опитах максимално откровено и със загриженост за националната ни сигурност да кажа своето мнение по скандалите, свързани с ДАНС.
За да няма спекулации какво съм казал, струва ми се, че е добре да дам тук опорните тези на споделеното от мен в предаването.
