Ние, българите, сме странно и неповторимо племе. Страшно много обичаме да ни казват как трябва да мислим, кое е правилното и какво се очаква от нас. А след това вече показваме и талант, и вдъхновение, и блясък, и дързост и красота – в такива количества, че понякога нямаме равни на себе си.
Разбира се, от време на време (през няколко десетилетия) изпадаме в малко неудобна ситуация - когато трябва да вземем остър исторически завой и да сменим патоса и дълбоката мисъл от минус на плюс и от плюс на минус. Но това ни се случва с толкова естествена периодичност, че сме се приспособили напълно и не изпитваме чак пък такива душевни, етични, нравствени и морални страдания...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Идеологизираното кривогледство (За Русия също трябва да се пише обективно или поне умно)
„Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?” („Некои съображения” и от мен)
Доста време след поредния европровал на “Левски” (срещу “Жилина”) имах силни и съвсем естествени колебания – струва ли си да правя коментар на футболна тема?
Участие в предаването на Лили Маринкова по телевизия „Канал 3”, 3 октомври 2008 година, 21.30 ч.
Не можех да откажа на Лили Маринкова това участие, защото за мен тя е тежката артилерия на все по-оредяващата независимо мислеща българска журналистика и уважението ми към нея е огромно. Още повече, че като журналист тя ме е впечатлила и е водила разговор с мен още много преди (както казва един мой приятел) „да ни връхлети демокрацията”.
Тук ще дам основните акценти на казаното от мен в предаването, в което участва също така Юлиана Методиева, поборник за независимостта на медиите и за човешките права у нас. Разбира се, няма да повтарям или само ще маркирам идеи и мисли, вече споделени в предаването на Велизар Енчев (вж. по-рано в този сайт).
Участие в предаването на Велизар Енчев по телевизия „СКАТ”, 1 октомври 2008 година, 19.45 ч.
В това предаване се опитах максимално откровено и със загриженост за националната ни сигурност да кажа своето мнение по скандалите, свързани с ДАНС.
За да няма спекулации какво съм казал, струва ми се, че е добре да дам тук опорните тези на споделеното от мен в предаването.
Интервю с елементи на уникалност (или Виж кой говори!)
Докато най-спокойно съм си чел тази сутрин лекциите за Русия и глобалната сигурност, у нас се се случило събитие с дългосрочни отзвуци и отзиви.
Генерал Никола Колев, началник на кабинета на президента е дал в „Коритаров Live” изключително - как да го кажа по-акуратно – „специфично” интервю...