Тези парламентарни избори бяха най-трудните за прогнозиране, а се оказаха най-лесните за коментиране.
Всъщност – какво да им коментира човек?! Фактите са повече от красноречиви, еднозначни и очевидни.
Нима има място дори за грам съмнение, че главните губещи на изборите са Георги Първанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски?
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Да си позволим (л)и малко оптимизъм... (Размисли и страсти след парламентарните избори)
Петте нива на сигурността - подходи и аспекти
Статията бе публикувана в списание „Международни отношения”, No. 2, стр. 49-78, и No. 3, стр. 77-112. Тя е журнален вариант, т.е. само част от сериозно и задълбочено научно изследване, посветено на научната категория „Сигурност”. Искрено съм благодарен на редакцията на списанието, че отдели толкова много място за отпечатването на тази статия.
Аз гласувах и президентът предопредели моя вот (Или за едно интервю, след което паднаха и последните маски)
Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.
Опит за оценка на политическия риск (Лично мнение в навечерието на парламентарните избори)
Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.
Ахмед Доган повърна върху България (Звучи твърде грубо, но е абсолютно точно)
България е потресена и луднала от наглите предизборни изявления на Ахмед Доган.
Но ако искаме да бъдем най-точни за това – какво всъщност означават тези изявления, трябва да преминем към по-груб и неизискан тон. Защото време и място за деликатност и дипломатичност вече няма.
Досега многократно Ахмед Доган се бе изхрачвал върху европейското и демократично лице на България. Този път той – преял с власт и всесилие, разплул се от безхаберие и безнаказаност – повърна върху страната ни и нейния образ, върху нейното самочувствие и нейните надежди за модернизиране и де-ориентализиране.
