Стратегия Синергия Сигурност

27.03.2008 г.

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2007 г. ни дава за пореден път нови поводи за размисъл.
  Според СИПРИ: за 2002-2006 г. при продажби на основните оръжия (танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, артилерийски системи, ракети, ракетни системи) за 106 543 млн. долари (цени в долари от 1990 г.) класацията е:
1. САЩ – 32 128 млн. дол.
2. Русия – 30 764 млн. дол.
3. Германия – 9 164 млн. дол.
4. Франция – 8 888 млн. дол.
5. Великобритания - 4 488 млн. дол.
...
33. България - 80 млн. дол.

  Протичащите в момента процеси, които демонстрират нагледно какво е състоянието на повечето институции от системата ни за национална сигурност, ме връщат към една идея, родила се след наблюдения върху процесите в страната, отприщена от емоционалното преживяване след трагедията в Бяла и на фона на постоянните скандали около спецслужбите.
  Споделих тази идея с президента в приведения по-долу почти изцяло (и останал без последствия) материал, предаден на 11 декември 2006 г.

Относно: Трагедията в Бяла, Спецслужбите и Досиетата и т.н.
  Жестоката трагедия край Бяла и скандалите около спецслужбите и досиетата са тежък повод за размисъл и за президентската институция.

Интервю с Ина Михайлова, публикувано във в-к “Дума”, 21.03.2008 год.
със заглавие “Николай Слатински: Армията направи някои хора богаташи. Свидетели сме на паралелен и непонятен процес - уволняват се професионалисти, а се купуват суперскъпи "играчки"

  Дейността на президентските секретари по време на първия мандат на президента бе напълно анонимна. А секретарите са хора, които имат и свое собствено, професионално и човешки защитено име. Затова никак не им е безразлично (поне за мен бе така), какво са оставили след себе си в президентството - като труд, работа, съвети, анализи и прогнози.
  Тук обаче аз привеждам един свой материал, който на пръв поглед е доста встрани от преките задължения като серкетар по националната сигурност. Но аз съм убеден, че и той касае, макар и непряко въпросите на националната сигурност. Освен това съм категорично убеден, че със своя подход по отношение на висшите държавни отличия, президентът доведе в голяма степен до девалвация и олекване на тази отличия. Ето защо си позволявах да му споделям на няколко пъти това свое виждане.
  Този материал е написан и предаден на президента на 29.03.2004 г.

Статия: „За ценностите в политиката и в нашето общество”, давана в няколко вестника, но всички те не пожелаха да я публикуват