Погледнато твърде субективно и прекалено оптимистично, аз си позволявам лукса да вярвам в смисъла и шанса на Протеста и затова намирам за смешен, пък ако щете дори и за тъжен, плачà на политиците и политолозите на Прехода и след-Преходното статукво – че пак някой може да яхне деветите вълни на протеста, че пак хората ще бъдат употребени, че пак ще бъдат изработени, излъгани, измамени.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Дилемата: "Ние и те" или "ние и Те" (С привличане на известен научен апарат от теорията на социалните системи)
Винаги съм бил срещу механичното пренасяне на модели от науката върху обществото. Но пък и науката някои неща вече е изследвала, анализирала и установила, та си струва тя да се познава и чуе.
Ако обществото е сложна социална система, то при опит да се промени начинът му на функциониране е вероятно, според науката, да се развият поне 4 сценария:
Вариант 1: Социалната система да се "качи" на едно ниво на организираност и сложност по-нагоре - системата "да помъдрее".
За младите отново и отново (С цитати от мои публикации на този сайт)
Следващите цитати са се подредили в малко по-дълъг текст, но слушайки вчера и днес (19 и 20 февруари) колко умно младите хора на протестите говорят за това, че трябва да си отвоюват България, аз много се зарадвах, че също съм мислил така - независимо от навлизането в малко по-напреднала от тяхната възраст! :)
Ето какво отново и отново съм писал на този сайт през годините:
07.12.2008 год.
"Младите хора у нас трябва да се размърдат, да се захванат с отвоюването на България от дегенериращия и абсолютно неспособен да бъде строител, съзидател и сътворител „елит”.
Те трябва да отнемат от този „елит” решаващата за страната ни роля и да поемат тази роля смело и силно, за да си построят България такава, в каквато те искат да живеят – европейска, модерна, демократична. А не да се оставят да бъдат изтласквани и пропъждани от нея. А не да си отиват от България, плюейки зад гърба си: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
Защо България днес ми харесва (И защо съм малко повече оптимист)
Обаче на мен такава България ми харесва – превъзбудена, енергична, протестираща, нахъсена, наелектризирана!
А България ми харесва, все повече ми харесва:
-- защото на площадите има много млади хора – те са нашите деца, нека се вълнуват, нека се гневят, нека се самоорганизират, защото имат много работа, докато освестят страната след като ние я превърнахме в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди;
На протестите трябва да се гледа и мисли малко по-различно (Защото сме не в 20 век, а в мрежовото общество на 21 век)
Достатъчно днес изписах из Фейсбук по въпроса за протестите.
Накратко:
Когато България единствена спа, питахме се защо спи. Когато България излезе на протест, питаме - ама защо за това, а не за онова; защо срещу ЕРП-тата, а не срещу ДКЦ-тата; обвиняваме в организиране я БСП, я ГЕРб, я падащия астероид; тревожим се, че протестират не на Лъвов, а на Орлов мост и не на Дондуков, а на Корсаков...
Нека вярваме на младите, на предпочелите да протестират на площадите, а не да недоволстват в кухните; нека им се протестира, нека наберат смелост, нека се почувстват много и значими, това е необходимото условие нещо у нас да се промени!
