С характерната ясна позиция, смелост на изказа и силна аргументация, Велизар Енчев засегна бързата (броени часове след победата на Барак Обама) перестройка на нашия външнополитически ветропоказател, изразила се чрез заявлението на Ивайло Калфин за изтегляне на военния ни контингент от Ирак. Не бе пощадено и казаното от Ангел Найденов, че, виждате ли, не този парламент бил гласувал за българското военно участие в Ирак!
Тук привеждам някои по-важни акценти от моето участие в това предаване.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Участие в предаването на Велизар Енчев по телевизия „СКАТ”, 9 ноември 2008 година, 18.00 ч.
Победата на Барак Обама – светът се променя (Но не и България…)
Виден някога наш демократ (който много държи лично да седи край леглото и да държи цукалото на намиращия се в необратима кома СДС) навярно сега би казал: “Днес е един хубав ден за целия свят!”.
Както може да се види от моя сайт, аз стисках палци на Барак Обама. Въпреки че натрапчиво ме преследваше мисълта: Дали САЩ - като възприемащи се за общество-месия и общество с мисия, като система, държава и идеология - са готови да приемат чернокож президент?
Интервю със Соня Сиромахова за www.obshtestvo.net: "Георги Първанов започна да действа като "бесепар"
Интервюто може да се прочете на сайта на obshtestvo.net - виж: http://www.obshtestvo.net/content/view/889/3/
- Господин Слатински, вие сте политик от първата вълна на демократичните промени и в полезрението ви са все въпросите, свързани с националната сигурност. Какви са днес предизвикателствата пред нея?
- Въпросите свързани с национална сигурност са сложни, изискват вярна стратегическа ориентация, както и много усилия и енергия за намиране на верен отговор на предизвикателствата и рисковете пред страната ни.
За ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА (Или със Стефан Гамизов понякога мислим еднакво, или той чете и си присвоява идеи от моя сайт?!)
Току-що в предаването на Цветанка Ризова „На четири очи” Стефан Гамизов каза, че с някакви хора (кои?) той работи по проект, наречен „Третата република”.
Както може да се види от моя сайт, аз имам поне 5-6 материала през последните няколко месеца, в които разработвам идеята за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА. Което означава в най-добрия случай, че ние двамата с него мислим понякога паралелно и независимо един от друг - еднакво. А в най-лошия случай - че той чете моя сайт и си присвоява идеи, без да цитира източника. Надявам се това да не е така.
1 доган (Мерната единица за политически цинизъм)
Интервюто на Ахмед Доган във в-к „Труд” (28.10.2008 год.) е потресаващ пример за всичко онова, което кара хората да смятат, че политиката е мръсна работа.
Със своята безпардонност, безнравственост, безсърдечие и безочие, то е най-точната, най-адекватната, най-убедителната и най-тъжната илюстрация на българския Преход към демокрация.
Това интервю ни показва в цялата й красота антидемократичната, антимодерната и антиевропейска, класически байганьовската и неспасяемо ориенталска същност на огромна част от политическия и бизнес елита ни (а не е ли, впрочем, Ахмед Доган най-успешният бизнесмен сред политиците и най-успешният политик сред бизнесмените?!).
Няма абсолютно никакво съмнение, че можем да говорим за единица мярка за политически цинизъм у нас – 1 (един) доган.
