Когато една социална система се разболее, тя развива доста специфични синдроми:
- на свръхомраза;
- на разпадане на свръхсплотени малки групички от себеподобни, които слушат и харесват само себе си и никого другиго;
- на свръхлесни обяснения на изключително трудни проблеми;
- свръхагресия срещу всеки външен фактор, възприеман като враг и заплаха.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Време е да се опомним
Днес ЦСКА умря.
Ако си позволявам да коментирам футбол, то е защото проблемите не са футболни, а политически, като брутално отражение на ситуацията в страната.
ЦСКА днес умря.
Това говори моят здрав разум, интуицията ми и моята логика.
И само не ми говорете, че законите са едни и също за всички.
За кого са едни и същи законите - за мистичния Чорни с партизанско име „Батков“, за ТИМ, за синовете на ликвидатора на някогашния колосален Български търговски флот, за СИК и ВИС, за сбирщината, наречена БФС и за кликата, наречена БОК ? За повелителите на контрабандата, които винаги са на власт или на властта? За тези, които си спасиха парите в КТБ по нагъл, криминално-шмекерски начин? За онези, които източват държавата и нейното бъдеще? За "Кой?"...
Всеки срещу всеки и Кой кого…
Каквото и да каже човек, то се размива във всеобщата обърканост на хаоса и анархията, заливащи страната, във всеобщия цинизъм, в отстранения с безкръвна операция инстинкт за самосъхранение.
Всеки изпищява само когато го заболи него лично. Всеки започва да псува, когато загуби нещо лично. Всеки роптае само когато лично му бръкнат в здравето или в джоба.
А за на принципа „едно си баба знае, едно си бае“, пиша ли пиша на сайта и във Фейсбук да се опитаме да видим дълбоките причини за болестта, от която съхне, вехне, крее и линее България.
За аналогиите между обществения организъм и човешкия организъм
Днес разговарях с един приятел. Не може да се каже, че това бе спор, защото като ме критикуваше за мои виждания, той не оспорваше самите виждания, а моя песимизъм.
Не помагаше дори шегата ми, че песимистът е добре информиран реалист или реалист, който нищо хубаво не вижда на хоризонта.
Но една забележка на моя приятел заслужава коментар. Според него малко пресилено сравнявам нашето общество (и държава) с организъм – в смисъл, с болен, с тежко болен организъм.
То държавата ни умря, та за футбола й ли да берем грижа...
Много трудно е човек да прави прогнози когато няма достатъчно информация.
На мен ми е тройно по-трудно да коментирам българския футбол, защото съм много далеч от него вече 3 десетилетия. А и не може да се каже, че изобщо ми пука за него, защото той е като държавата ни - управлява се по същия аматьорски, безхаберен и престъпен начин, пет пари не дава за авторитета на страната, плоди и множи корупция и е в лапите на олигарси.
Да, още нещо - Васил Божков ми е съученик от НМГ, една година сме били в една стая в общежитието, две години в един клас, три години в една гимназия. А ученическите приятелства са си приятелства независимо от това кой как е живял по-късно. Затова съм субективен и малко да се каже - страничен наблюдател..
