Така наречените „преговори” между моя адвокат и адвоката на съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се оказват пред пълен провал.
Поредното дело е утре, 25 март, 9.30 ч., а към днешния ден споразумение няма.
Причината за това е изцяло у Румен Марков. Защото с цялостното си поведение той показва, че не иска нормално, разумни и мъжко споразумение. Той иска или да бъда унизен, ако приема неговия ултиматум, или да бъда осъден, ако не го приема.
Защото неговото е ултиматум – ултиматум на силата, облечена във власт и на властта, облечена в сила.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 9
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 8
Днес ми бяха спуснати „отгоре” исканията на секретаря на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов), при изпълнението на които той няма да продължи своето дело срещу мен.
Всъщност, това не са искания, а ултиматум за безусловна капитулация.
Ултиматум на силата, облечена във власт.
Интервю за Радио „Пловдив, 11.03.2010 год. (Плюс някои допълнителни разсъждения за свободата при демокрацията)
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview
Най-напред, ето какви мисли ми се иска да споделя.
Така се получава, че като правило имам критично отношение към поредните български правителства. И това не е само и главно заради някакви мои характерни особености (в смисъл – особености на характера). В края на краищата, всяко наше правителство свършва зле и на България й става още по-зле след неговия мандат.
Още малко за нашата демокрация (И за живота, с който под вежди се гледаме строго)
”Съдбата е отредила така, че тъй като не мога да разсъждавам за обработката на вълна и коприна, нито за печалби и загуби, по-добре е да размишлявам за държавата и трябва или да приема да стоя мирен, или да размишлявам за държавата.”
Николо Макиавели, някогашен секретар
В писмо до Франческо Ветори, посланик на Флоренция в Рим при папа Лъв Х, 9 април 1513 г.
20 години минаха и заминаха, откакто заедно с други луди-млади глави излязохме по площадите, тръгнахме като хвърковати чети по градчета и села - да помагаме за раждането на българската демокрация.
Както се казва, с двете си тези ръце и с няколко храбри души създадохме за броени седмици СДС в Перник, проведохме няколко митинга, разбихме БСП на първите (юни 1990 г.) и я размазахме на вторите (октомври 1991 г.) парламентарни избори.
Но ето сега, трябва да сложа на личния си сайт следния текст:
”Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - премиер, президент, председател на парламента, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет."
Интервю със Стойко Стоянов, публикувано в сайта „Frog News”, 04.03.2010 год.
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_20834/N_Slatinski_Parvanov_e_chast_ot_minaliia_d...
- Г-н Слатински, президентът Георги Първанов изпадна в ситуацията на ‘гузен не гонен бяга’, поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Защо едно телевизионно шоу успя да го извади от равновесие?
- Георги Първанов е нанасял какви ли не обиди на свои противници (да вземем само как назова Костов „кръстник на мафията”) и е понасял какви ли не, вкл. чудовищно несправедливи обиди от политическите си опоненти. Така че с неговата изключителна издръжливост, търпеливост и умение да носи на удари, едва ли може да се говори за внезапно пламнала засегнатост, от която да е останал без сън и покой.
По-скоро, с пословичната си интуиция и нюх на ловец, който усеща обречеността на жертвата, Първанов предвкусва близостта на победата, а именно – че Симеон Дянков е неудържим като министър и е готов да му поиска оставката с убеждението, че това е изстрел в десетката от далекобойна винтовка и перфектен оптически мерник.
В края на краищата, Симеон Дянков отдавна е заслужил освобождаването си от правителството и се е превърнал в загубила ориентация ракета с бойна глава, натъпкана с коктейл „Молотов”.
