Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Интервю за Христина Добрева, vsekiden.com

  Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.vsekiden.com/124140.

  Въпрос: Проф. Слатински, какво отложи изготвянето на законопроектите за секретните служби цели 22 години?
  Отговор: Появата на този пакет от законопроекти е една крачка в правилната посока и аз я оценявам позитивно. 22 години нямаше нито политическа воля, нито разбирателство между основните партии и личности от ключовите институции - правителство и президентство, които да поискат законодателното уреждане на разузнавателните служби. Затова сегашното правителство може да бъде похвалено за стъпката, която предприе за решаването на този проблем. Оттук нататък обаче може да се намерят малко добри думи за качеството на законопроектите и за това дали действително те дават решение на един дълбок проблем или са просто имитация за това.

Няколко думи за това, което мисля по случая "Опиц".

  Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
  http://www.reduta.bg/?p=3765
  И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
  Но има едно голямо "Но".

За новите проектозакони в сигурността (С опит за прочитането им между редовете)

  Оповестяването на 3 плюс 1 проектозакона:
  -- за Държавна агенция “Разузнаване”;
  -- за Военното разузнаване;
  -- за Националната служба за охрана;
  плюс
  -- за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност на Република България,
  които целят въвеждане на нормативен ред в разузнавателната общност, несъмнено е събитие с първостепенна важност.

Деветосептемврийски монолог (С известна тревога за БСП, нищо, че тя изобщо не е моята партия)

  Девети септември е. Знам – днес цял ден ще спорим един с друг, ще се мразим един друг, ще си бъркаме в очите един на друг...
  Аз, обаче, в тези идеологизирани дискусии, в това взаимно съскане и насъскване няма да участвам. Нещата и без това са ясни.
  По-скоро си мисля – а какво след 50-60 години ще се говори за Десети ноември, за началото на Прехода, за самия Преход, изродил се в такова омерзително разграбване на национално богатство; в такова пошло тържество на наглите и бруталните хора без ценности, без морал и без съвест; в такова бездарно съсипване на държавата и държавността?

Що е то Демокрация и има ли тя почва у нас? (Или за четирите възможни сценария пред мислещите хора в България)

  Така е, нямам абсолютно никакви колебания и задръжки да мисля точно по същия начин! Многократно в своите анализи на сайта ми и в различни интервюта съм казвал и доказвал същото – управлява ни потресаваща некомпетеност, страната ни е в плен на власт, в която поне две трети от хората на всички нива – от премиер, през министри и заместник-министри, председатели на агенции, ръководители на дирекции, началници на отдели, до областни управители – са любители, аматьори, дилетанти, а една част от тях са направо неуки, необразовани и неграмотни.

Експорт на съдържанието