Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Днес ЦСКА умря.

  Ако си позволявам да коментирам футбол, то е защото проблемите не са футболни, а политически, като брутално отражение на ситуацията в страната.
  ЦСКА днес умря.
  Това говори моят здрав разум, интуицията ми и моята логика.
  И само не ми говорете, че законите са едни и също за всички.
  За кого са едни и същи законите - за мистичния Чорни с партизанско име „Батков“, за ТИМ, за синовете на ликвидатора на някогашния колосален Български търговски флот, за СИК и ВИС, за сбирщината, наречена БФС и за кликата, наречена БОК ? За повелителите на контрабандата, които винаги са на власт или на властта? За тези, които си спасиха парите в КТБ по нагъл, криминално-шмекерски начин? За онези, които източват държавата и нейното бъдеще? За "Кой?"...

Всеки срещу всеки и Кой кого…

  Каквото и да каже човек, то се размива във всеобщата обърканост на хаоса и анархията, заливащи страната, във всеобщия цинизъм, в отстранения с безкръвна операция инстинкт за самосъхранение.
  Всеки изпищява само когато го заболи него лично. Всеки започва да псува, когато загуби нещо лично. Всеки роптае само когато лично му бръкнат в здравето или в джоба.
  А за на принципа „едно си баба знае, едно си бае“, пиша ли пиша на сайта и във Фейсбук да се опитаме да видим дълбоките причини за болестта, от която съхне, вехне, крее и линее България.

За аналогиите между обществения организъм и човешкия организъм

  Днес разговарях с един приятел. Не може да се каже, че това бе спор, защото като ме критикуваше за мои виждания, той не оспорваше самите виждания, а моя песимизъм.
  Не помагаше дори шегата ми, че песимистът е добре информиран реалист или реалист, който нищо хубаво не вижда на хоризонта.
  Но една забележка на моя приятел заслужава коментар. Според него малко пресилено сравнявам нашето общество (и държава) с организъм – в смисъл, с болен, с тежко болен организъм.

То държавата ни умря, та за футбола й ли да берем грижа...

  Много трудно е човек да прави прогнози когато няма достатъчно информация.
  На мен ми е тройно по-трудно да коментирам българския футбол, защото съм много далеч от него вече 3 десетилетия. А и не може да се каже, че изобщо ми пука за него, защото той е като държавата ни - управлява се по същия аматьорски, безхаберен и престъпен начин, пет пари не дава за авторитета на страната, плоди и множи корупция и е в лапите на олигарси.
  Да, още нещо - Васил Божков ми е съученик от НМГ, една година сме били в една стая в общежитието, две години в един клас, три години в една гимназия. А ученическите приятелства са си приятелства независимо от това кой как е живял по-късно. Затова съм субективен и малко да се каже - страничен наблюдател..

Фантомната болка България

  Не мога да кажа, че знам всичко за всичко, което се случва през последните десетина дни, но ще си призная, че изпитвам вътрешна съпротива срещу всеки опит нещата постоянно да се обясняват с някакви всесилни фактори, които могат във всеки един момент да натиснат даден педал и обществото ни веднага да пощръклее и изперка, с извинение за употребените думи…
  Ако има такива фактори с такава способност, то ние сме окончателно загубени като общество, време е да гасим лампата и да обявяваме закриване и затриване на територията, която по инерция все още ние заедно наричаме България!
  Някой организирал протестите, защото наближавали избори!
  Колко лесно, наивно, елементарно и утешаващо обяснение!

Експорт на съдържанието