Само да не се помисли, че на умряло куче нож вадя.
Близкото ми обкръжение :) , както и слушали мои съответни лекции, а така също и чели нЕкои мои статии и статуси знаят за отношението ми към Кирил Йорданов и за уродливата симбиоза на общинска власт и ТИМ. Винаги съм го наричал Кметът на Н.В. Групировката.
За друго ми е тук думата.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За мандатността и съблазните на властта (А така също за младостта и остарялостта в политиката)
От Държавата - това съм аз! до След нас и потоп! (Страхливото дезертиране от властта ражда анархия)
Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" не бяха партия, а група хора, ловко заложили на харизмата на ББ.
Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха идеология, а се водеха от командирски импровизации и командорска интуиция, от медийни емоции и обществени емотикони.
Вижда се колко лошо е това, че "ГЕРБ" нямаха модерна кадрова политика, а подбираха хората по различни линии - милиционерска, охранителна, корупционна, интересчийска, спортна (от мачлетата в мах’лата), роднинска, земляческа, шуробаджаначеска и любовчийска...
Вижда се колко лошо е, че "ГЕРБ" нямаха сериозни, а не шизоидни, фашизоидни, карнавални и марионетни политически партньори и така не изградиха култура на сътрудничество, съпричастност, взаимна подкрепа, взаимни корективи ...
Разместват се тектоничните плочи в нашето общество ("Който не разбира светкавицата, го треска гърмът...")
България се тресе и ще продължава да се тресе.
Тревогата е всеобща, на страната й липсват в политически план четири изключително важни неща:
-- елит от стратегически мислещи лидери (политическата каста е ужасно слаба след 24 години непрекъсната антиселекция);
-- обща визия към какво се стремим (дииктуващите волята си интереси перманентно разединяват обществото);
-- достатъчно интелектуален капацитет (умните, разумните, талантливите, трудолюбивите хора постоянно са изтласквани по периферията и на дъното);
-- необходима обществена енергия (най-енергичните млади хора непрекъснато емигрират).
Нещо като опит за портрет на социалната ни мрежа (Напълно я разбирам, но изобщо не се съгласявам с нея)
Когато пушилката в страната ни утихне и нещата
-- се случат (като нов шанс за демокрацията и минимизиране на уродливите черти на съвременното българско общество);
-- или не се случат (по принципа на Черномирдин "Искахме да ги направим по-добре, а стана като винаги..."),
вероятно някой по-умен и по-обективен от мен човек ще направи социологически и социопсихологичски портрет на нашата социална мрежа (казвам "мрежа"като обобщение на "социалните мрежи").
И все пак съм спокоен (Нищо не е толкова страшно, колкото ни се страхува от него)
Признавам си честно и без бой:
Не съм толкова наивен и възторжен, за да си позволя безметежна радост от случващото се в момента в страната.
Неадектватни политици, "изпуснал се" президент, лицемерни политолози, мрънкаща социална мрежа, известна стихийност и неизвестна разнопосочност и взаимна пртиворечивост сред протестиращите, а още повече сред онези от тях, които тичат с изплезен език и запъхтяна логика от телевизия на телевиия.
И все пак съм спокоен.
Да, аз разбирам страховете на моите млади ФБ-приятели, които се страхуват от синдроми и симптоми на джамахирийство, наркоми, совсъвети, соцдружинки и партизански отряди.
Винаги има опция стихията да бъде разрушителна.
И все пак съм спокоен за обществото ни - то засега се държи малко по-мъдро от социалната мрежа, и стократно по-мъдро от политиците.
