Прочетох отново този текст, отново се просълзих неволно, вероятно от ставащата все по-сантиментална възраст... :)
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/19/2085587_protestut_na_edna_mrusna_turkinia/
Да, с почти всичко написано съм съгласен. Аз имам любими приятели турци и понеже съм така възпитан и съм учил в Националната математическа гимназия, в която бяхме приятели и не се деляхме на имена - Николай, Ерол, Оханес, Мориц, - приемам човека такъв, какъвто е, а не такъв, каквото е името му.
Но имам едно четириаспектно несъгласие с това интелигентно момиче Емине и с интелигентните хора от членската маса и електората на ДПС.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За чудесния текст „Протестът на една мръсна туркиня"
Неизбежна, непредотвратима, неотменима и неподлежаща на обжалване оставка
Чувам в междучасието на лекциите, че Станишев бил се бил извинил за казуса с Дилян Пеевски.
Човек може да се извини за всичко, но извинението е искрено, разбираемо, приемливо, допустимо, когато е за нещо, направено неволно, по погрешка, от невнимание.
Но тук става дума за нещо (зло)качествено друго.
Интервю за Анастасия Балездрова, сайт „GR Reporter”, 17.06.2013 г.
Интервюто може да се види също и на http://www.grreporter.info/Stanishev_vinagi_e_gledal_Blgariya_prez_perde....
- Защо е толкова важно кой застава начело на ДАНС?
- Независимо, че при предишното си управление (Тройната коалиция) именно Сергей Станишев създаде по възможно най-неправилния начин ДАНС и така от две работещи относително добре контраразузнавания (НСС и ВКР) се получи половин контраразузнаване, при това работещо зле, все пак ДАНС е ключова институция в системата за национална сигурност. Още повече, че с промените в Закона за ДАНС управляващите превърнаха ДАНС – в разрез с добрите европейски практики и при драматично разминаване с интересите на държавата, обществото и гражданите - във второ МВР, т.е. в мега-МВР, в нещо, което драматично напомня за ДС, в една взривоопасна смес от полицейски, контраразузнавателни и репресивни функции. В този смисъл позицията на председателя на ДАНС е изключително важна. При заемането на това място от някоя мракобесна фигура, ДАНС може да се превърне в държава в държавата или в перфектен инструмент за зловещи политически поръчки, или в маша на задкулисната олигархия, която в България е с доста криминална същност поне като генезис, а не рядко и като употреба на марионетните правителства в неин елитарен интерес...
Който се страхува от промените, живее в не-промяна...
Най-напред, да кажа нещо политически коректно - аз не съм екстремист и никога няма да бъда, затова си давам сметка за много неща.
Но!
Близо две десетилетия и половина крепителите на дългосрочното или моментното статукво започват да задават едни и същи въпроси и да плашат обществото с всякакви ужасии, така че посланието да е - по-добре това, което е сега, че да не стане още по-зле.
Нима не разбираме, че България е профуквала и много по-преди, и преди, и сега уникални шансове именно заради тази философия на страхуването от промени - сакън, да не стане по-зле! Нима не си даваме сметка, че в исторически план най-много посечени главици са именно наведените, преклонените главици!
Да не пренасочваме енергията и патоса на протестите...
И все пак, в момента най-големият проблем на България не е фашизоидната шизофрения на един интелектуален лумпен, страхливец и подлец, а наглото предизвикателство срещу демокрацията, достойнството и здравия разум на българите от всички партии - чрез откровения, брутален, циничен и унизително задкулисен опит да се обслужи отново и отново олигархията с натрапването на абсурден, патологично неподходящ човек за председател на ДАНС.
А като че ли енергията и патосът на насъгласието се пренасочват към един цирей по лицето на демокрацията, а не към дълбоките й болестни причини...
