ЖК ”Люлин”-6. Понеделник сутрин, 6.35-7.15 ч. Температурата е под нулата.
Около мен на спирката на автобус 310 – десетки премръзнали и психясали, разлютени и озверени хора. И броят им расте с всяка измината минута.
Не се издържа. С вдървени до счупване от студа пръсти написах SMS до кмета Бойко Борисов:
”Не знам дали знаеш и дали ти пука изобщо, но градският ти транспорт е гадост, мерзост и престъпление! 40 минути вече няма автобус 310 от “Люлин” за центъра. Премръзнали, хората пусват. Псуват грозно и с проклятия: “Не на Ватмана! Не на Батмана!”, “Да не даваме единият да ни довърши, а другият да ни започне!”, “Какво ти социално управление, какво ти европейско развитие!”..."
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
“Не на Ватмана! Не на Батмана!” (За един неизпратен SMS)
Държава ли? (Не държава, а криво-ляво управляван трамвай - допотопен, раздрънкан, скърцащ и едва-едва пъплещ)
И тази седмица ми даде множество основания да си казвам отново и отново, че ние се самозалъгваме, че имаме държава, че имаме държавност, че имаме държавници.
Всичко сякаш се крепи на магия, на някакъв тънък косъм. На някаква инерция, имитация, илюзия.
Правителството не управлява процесите. Опозицията не предлага алтернатива. Гражданското общество не представлява никого.
Възрастните са все още инфантилни. Младите са вече примирени.
Интервю с Грета Дженева, публикувано във в-к “Марица”, 20.11.2008 год.
- Г-н Слатински, не бяха малцина тези, които отреагираха наскоро в едно ТВ интервю на Стефан Гамизов, когато огласи, че работил върху свой проект за Третата Република. Меко казано, смущаващо съвпадение с Ваши тези от личния Ви сайт, огласени още преди месеци. Коментирайте ситуацията. Кажете нещо повече за това – защо не може повече обществото ни да функционира във Втората република и как изглежда продължението?
- Бях изненадан, когато чух г-н Гамизов да говори за Третата Република със сходни на моите аргументи. Първата ми мисъл бе за откровено плагиатство. После си казах, че не е нелогично и други да са стигнали до тази идея, защото тя е витае във въздуха. А и по-важно е да се намери критична маса хора, които да стигнат до същия извод и да обединят усилията си за решителна промяна.
Грешката е вярна – това сме ние (За книгите на Юрген Рот и Миша Глени - нека не се сърдим на огледалото, дори да е малко криво)
Практически едновременно у нас излязоха две книги, в които се оглежда твърде достоверно доста уродливата физиономия на родната ни действителност – като ядно, ярко и ясно свидетелство за цялата порочност и бруталност на приключилия български Преход.
Става дума за имащата претенции за сериозен анализ с елементи на разсъждения новела на Юрген Рот “Новите български демони”, както и за амбициозното, обемно, полезно и на места дори интересно изследване на Миша Глени “МакМафия”.
Участие в предаването на Велизар Енчев по телевизия „СКАТ”, 9 ноември 2008 година, 18.00 ч.
С характерната ясна позиция, смелост на изказа и силна аргументация, Велизар Енчев засегна бързата (броени часове след победата на Барак Обама) перестройка на нашия външнополитически ветропоказател, изразила се чрез заявлението на Ивайло Калфин за изтегляне на военния ни контингент от Ирак. Не бе пощадено и казаното от Ангел Найденов, че, виждате ли, не този парламент бил гласувал за българското военно участие в Ирак!
Тук привеждам някои по-важни акценти от моето участие в това предаване.
