Една от критичните и изключително важни подсистеми на системата за национална сигурност, която беше и продължава да бъде абсолютно игнорирана от президента Георги Първанов (който е и върховен главнокомандващ) е българската отбранителна индустрия.
Аз нямам логично обяснение за този негов упорит и системен, постоянен и категоричен отказ да се обърне с лице към проблемите на нашия военно-промишлен комплекс (ВПК).
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така съветвах президента: Руските лицензи за производство на оръжия и техника (Както и за ВПК, и дори за "Българската Коледа")
Така съветвах президента: Законът за МВР (Четиво за политици и управленци)
От 18 години наблюдавам, изучавам и анализирам дейността на Министерството на вътрешните работи.
Натрупал съм натрупал огромна информация, впечатления и разсъждения, които, мисля, че ми позволяват да се изказвам не само ангажирано, но и като експерт. Смятам, че имам моралното право да твърдя, че съм се опитвал да бъда полезен на МВР, да му помагам – в рамките на моите компетентности и в пределите на моята компетентост.
Затова следя процесите в МВР с тревога и често изпитвам не само психологическа, но и почти физическа болка – винаги, когато знам, че нещата биха могли да бъдат много по-добри, далеч по-добри.
Така съветвах президента: Културно-историческите ценности (И в частност - за частните колекции от такива ценности)
Многократно в разговори с колеги, приятели и експерти е ставало дума за отношението на държавата към културно-историческите ценности и за частните колекции от такива наистна безценни ценности.
Винаги в тези разговори съм споделял огромната изненада, която се стовари върху мен като секретар на президента, когато той, президентът зае публична позиция за амнистирането и фактически – за легализирането на незаконните частни колекции.
Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи - 2 (В огледалото на СИПРИ)
Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2008 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
► Според СИПРИ, за 2003-2007 год. при продажби на основните оръжия - танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи - класацията е (цени в долари от 1990 год.):
Светът – 111 528 млрд. дол.
1. САЩ – 34 499 млн. дол. (само за 2007 год. – 7 454 млн. дол.)
2. Русия – 28 382 млн. дол. (за 2007 год. – 4 588 млн. дол.)
3. Германия – 10 889 млн. дол. (за 2007 год. – 3 395 млн. дол.)
4. Франция – 9 544 млн. дол. (за 2007 год. – 2 690 млн. дол.)
5. Великобритания – 4 766 млн. дол. (за 2007 год. – 1 151 млн. дол.)
...
29. България - 142 млн. дол. (за 2007 год. – 7 млн. дол.)
„В създаването на Закона на отбрана не е отчетен експертният потенциал”
Интервю с Юлиан Христов, Агенция „Фокус”, 26 ноември 2008 год., http://focus-news.net/?id=f10726.
Фокус: Доц. Слатински, кои според вас са слабите места на новия Закон за отбраната?
Николай Слатински: Най-напред, законът се приема отново в разрез с нормалната логика в една демократична държава – не е приета още Стратегията за национална сигурност, която някъде се движи по коридорите на Министерски съвет. Освен това, не са изяснени принципните положения на военната стратегия – каква е нашата политика за отбрана, каква армия искаме да имаме, какви стари функции на армията ще отпаднат и какви нови ще се появят евентуално, свързани с гражданската сигурност. Изведнъж се приема някакъв закон, който не отговаря на основните проблеми на системата за национална сигурност. Аз не виждам смисъла от този закон, който се приема по същата процедура, както Законът за МВР. Искам да припомня, че той беше „най-модерният, най-европейският, най-демократичният” и само след една година той се разпадна и се оказа слаб, дискредитиран; от МВР се отне една ключова структура – Национална служба „Сигурност”. На практика законът не работи и министерството донякъде е парализирано и няма яснота по редица негови проблеми. Сега какво, да направим същото и с Министерството на отбраната ли?