Стратегия Синергия Сигурност

  Вчера писах на своя сайт за дълбоките психологически травми, които слагат непреодолим отпечатък върху психиката на руското общество и огромното мнозинство от руснаците.
  Тези травми трябва да се познават, трябва да се разбират. Без тяхното осъзнаване от нас, ние не можем да разбираме нито тази държава, нито този народ, нито това общество.

  Мисля си, че бихме могли да си спестим поне 90% от всички коментари, анализи, текстове и спорове, свързани с 9 май.
  Не във връзка със значението, с наследството, с трагедиите и с покрусите, които така неунищожимо са проникнали в историята на Втората световна война и нейните съветски страници, а именно по отношение на 9 май и още повече – точно на 9 май.
  Самата дата се нуждае повече от размисъл и мълчание в памет на жертвите, отколкото от пропагандни и идеологически войни за Войната.
  Ние няма как да влезем в руския контекст. Всички ние – и фобите, и филите, и просто нормалните българи.

  Днес,
  когато голяма част от поколението на 60- и 70-годишните се връщат с носталгия назад към времето на соц-а и единствени в Европа развиват вторично русофилство, а всъщност путинофилство, силово-филство, удовлетворение от това, че някой е показал кукиш на Европа и САЩ...
  когато голяма част от поколението на 40- и 50-годишните разбират патриотизма като пеене на македонски, кръчмарски и чалга песни и игри на народни хора по механите, битовите заведения и в зала 1 на НДК или в „Арена-Армеец, като в същото време болезнено и почти истерично се въртят около собствената си ос в отчаяни усилия да осмислят живота си и да намерят причините защо положението у нас става все по-зле, а те живеят още по-зле от това все по-зле...

  Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни. Да си умен е въпрос на гени, родители, учители, възпитание, шанс – каквото ти се падне от рулетката на живота. Но да си прост е съзнателен избор. И за него не може да има оправдание!
  Аз винаги съм спорил с него – не съм съгласен, че винаги да си прост зависи само от теб. Защото когато не си умен, не си интелигентен, не си образован, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш поведението си. И затова можеш да бъдеш прост и несъзнателно, без да го усещаш. Но съвсем друго, според мен, е когато става дума вече не за прост, а за простак, простотия, простащина, опростачване... Да е човек прост, за разлика от моя приятел, за мен е в голяма степен също малшанс, стечение на обстоятелствата. Но да е човек простак, тук съм категорично убеден, че това е вече абсолютно съзнателен избор, т.е. за простака няма никакво оправдание, че е простак. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е такъв. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи вината обстоятелства!

  - Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
  - Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
  - Все едно накъде... - каза Алиса.
  - Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака
  
  от “Алиса в Страната на чудесата”
  
  Сериозните науки казват, че не може да се управлява ефективно, ако няма Цел, която трябва да бъде постигната и Стратегия, която да определя как тази Цел ще бъде постигната.
  Ето тук е главната слабост и на първото, и сега на второто правителство на ББ.