Ситуацията в България е драматична и с висока степен на неопределеност. В науката подобно състояние се нарича точка на бифуркация, т.е. на възможни различни бъдещи сценарии – от най-лоши до най-добри.
Моето интуитивно предчувствие е, че политическата каста няма да разбере посланията на случилото се и затова възможният сценарий пред страната няма да е никак добър.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Песимистичният сценарий след 12 май не може да се изключи (Логиката на българския Преход ме кара да мисля така)
За националните специфики на българските протести (Малко допълнение към много силен текст на Калина Андролова)
Калина Андролова отново много ясно и ярко е казала на глас повечето от нещата, които си мислят голяма част от българите – и онези, от не съвсем симпатичното на служебния премиер протестиращо малцинство и тези, от така легналото на сърцето му мълчаливо мнозинство.
(Виж по-долу или
"А на чия страна е мнозинството, г-н Нов премиер?! " – Калина Андролова, “Деконструкция”, БНР, на http://solidbul.eu/?p=1018).
Времето до изборите – в шеги и закачки (За да се върне Спасителят на бял кон?!)
Струва ми се, че така в шеги и закачки ще мине времето до избори:
- изпълнителната власт ще прави нещо, без да променя нищо (дори политическите герберски комисари остават до един в министерствата и ведомствата);
- ще се твърди колко сложно е да се организират изборите, като че ли у нас избори ще се правят за първи, а не за тридесет и първи път и ние нямаме абсолютно никакъв опит в тяхната организация;
- ще си вилнеят и безчинстват безконтролно монополите – както е било и ще бъде в т.нар. демократична България;
- ще се напомня всеки ден колко лошо е било кресливото малцинство и колко мъдро е мълчаливото мнозинство;
Нека не забравяме – правителството на „ГЕРБ” се провали и бе свалено от народа (За поредната нелепица на услужливата преса)
Днес, рано сутрин, слушах прегледа на печата и от него разбрах, че някогашен лидер на вестниците, а днес просто многотиражка, направила преглед на достиженията и несполуките на правителството на Бойко Борисов.
Достиженията бяха изведени като уникални постижения, чак ми стана тъжно, че тов правителство бе свалено с уличен преврат от тълпа кресльовци, чийто глас, за разлика от гласа на огромното мълчаливо мнозинство бе чут, за съжаление...
Сред несполуките, описани от немай къде бе във вестника бе акцентирано на ... Веселин Маринов!
Помислих си - какви идиоти с какъв слугински манталитет трябва да са авторите на този "анализ", за да включват изобщо Веселин Маринов в списъка от неуспехи на правителството на "ГЕРБ"!?!?
За кадровия подбор - манталитетът има значение (И за едно притеснение при служебното правителство)
Вярно е, че за Служебното правителство важи политическата мъдрост, че по биографиите посрещат, а по делата изпращат и затова е рано както за критики, така и за похвали.
Но една мисъл ми е като натрапчиво усещане.