Когато пушилката в страната ни утихне и нещата
-- се случат (като нов шанс за демокрацията и минимизиране на уродливите черти на съвременното българско общество);
-- или не се случат (по принципа на Черномирдин "Искахме да ги направим по-добре, а стана като винаги..."),
вероятно някой по-умен и по-обективен от мен човек ще направи социологически и социопсихологичски портрет на нашата социална мрежа (казвам "мрежа"като обобщение на "социалните мрежи").
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нещо като опит за портрет на социалната ни мрежа (Напълно я разбирам, но изобщо не се съгласявам с нея)
И все пак съм спокоен (Нищо не е толкова страшно, колкото ни се страхува от него)
Признавам си честно и без бой:
Не съм толкова наивен и възторжен, за да си позволя безметежна радост от случващото се в момента в страната.
Неадектватни политици, "изпуснал се" президент, лицемерни политолози, мрънкаща социална мрежа, известна стихийност и неизвестна разнопосочност и взаимна пртиворечивост сред протестиращите, а още повече сред онези от тях, които тичат с изплезен език и запъхтяна логика от телевизия на телевиия.
И все пак съм спокоен.
Да, аз разбирам страховете на моите млади ФБ-приятели, които се страхуват от синдроми и симптоми на джамахирийство, наркоми, совсъвети, соцдружинки и партизански отряди.
Винаги има опция стихията да бъде разрушителна.
И все пак съм спокоен за обществото ни - то засега се държи малко по-мъдро от социалната мрежа, и стократно по-мъдро от политиците.
За двете алтернативи пред нашето общество (Крачка напред към пропастта или Скок във вярната посока)
След време, наблюдателят на световната история вероятно ще разглежда Първата и Втората световна война като две фази на една и съща война.
Може би след време и наблюдателят на българските преходи ще разглежда 1989 и 2013 г. като две фази на един процес.
Е-ВО-ЛЮ-ЦИ-Я!!!! (Народ от недоправени деца...)
Страхотен народ сме!
Народ от недоправени деца...
Извинявам се за грубия израз!
Но наистина сме като деца - поиграхме си малко на свобода и сега си искаме обратно - в тишината, в цеха за разтягане на локуми, в кочинката. Омръзна ни тази играчка, затова ще я захвърлим!
Какви тихи, ама адски притеснени, ала еснафски - само за салатка и ракийка - призиви се понесоха на третия ден, точно на третия ден, защото у нас всяка смелост е за три дни:
Стига вече, ама, моля ви, стига вече неспокойствие, стига вече будна съвест, стига вече свобода! Искаме си еволюцията!
Лично и лирично допълнение след един коментар на Калина Андролова... (Към моите десни приятели)
Калина Андролова отново, за стотен път от 101 коментара, статии и други медийни изяви (само веднъж не бях съгласен с нея, но това е друга тема) е много точна, ясна и ярка:
http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Thematic/Deconstruction/Pages/2302kal...
Ето моето лично и лирично допълнение към казаното.
Точно така, Калина! И споделеното от теб е една много сериозна част от истината.
За охулването на протестите пиша всеки ден по няколко пъти, както се вижда от този мой сайт... :)
Освен това, ще добавя, та било и с излишен мелодраматизъм следното.