Всъщност, Бойко Борисов не каза в Чикаго нищо ново. Нищо, което да не е казвал вече, макар и с малко по-различни думи. Нищо, което всеки от нас да не си го е мислил - кой с болка, кой с тревога, кой с отчаяние, кой с омраза, кой с омерзение...
А се вдигна шум до небето.
Ние какво - не си познаваме държавата? Или не знаем какво ни чака след 50 години, когато българският етнос ще бъде по-малко от половината в страната ни? Нима като родители не се притесняваме, че отглеждаме потенциални емигранти?
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Когато ехото заглъхва, как гръм удари (За Бойко Борисов в Чикаго и за Панаира на лицемерието в София)
Интервю със Соня Сиромахова за www.obshtestvo.net: "Днес все още се действа по сталински”
Интервюто може да се прочете на сайта на obshtestvo.net - виж: http://www.obshtestvo.net/content/view/1084/5/
ПОТЪРСИХМЕ ЗА КОМЕНТАР ЕКСПЕРТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНФОРМАЦИИ В ИНТЕРНЕТ ЗА СКАНДАЛНОТО МУ УВОЛНЕНИЕ.
- Г-н Слатински, в интернет пространството започна да се шуми по повод уволнението ви от Академията на МВР, където сте преподавател във факултет „Сигурност”. Защо се случи това?
- Проблемът има 2 страни. Едната е конкретната технология, по която бях уволнен, а другата е свързана с дълбоки причини, със същността на това, което се случва в България. Затова й дадох гласност в сайта си и се обърнах към редица институции - защото смятам, че макар и случаят да е личен, той заслужава внимание като симптом, позволяващ да се направи вярна диагноза за състоянието на българската демокрация и за процесите, които протичат у нас, както и за някои нравствени измерения (а по-скоро дефицити) сред т.нар. политически елит.
Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)-3
Макмърфи поглежда Хардинг:
- Значи, такива игрички въртят те, а? Изнудват те? Държат те в шах?
- Да точно така.
Той се свлича обратно на стола си и промърморва:
- Фъшкии.
(Кен Киси, „Полет над кукувиче гнездо”)
„Кризата на българската демокрация и ...”: Ал Гор
Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Ал Гор.
За лекцията на президента по проблеми на националната сигурност (И специфичните емоции, които тя поражда у мен)
Съвсем естествено, лекцията на президента Първанов “Националната сигурност пред нови предизвикателства”, изнесена на 15 януари в НДК, поражда специфични емоции у мен, като бивш негов секретар по националната сигурност (през периода 2002-2006 год.).
Връщам се към годините на първия мандат и в съзнанието ми изниква атмосферата преди и по време на лекции, подобни на сегашната.
