1.
Демокрацията не напразно е измислила мандатността. Защото всяка власт развращава, а неограничената по време и (де факто, ако не де юре) като правомощия власт развращава абсолютно.
Даже избраните уж законно неограничени като власт вождове, неизбежно започват да придобиват уродливи черти на мегаломани и циклофреници... Те твърдят, че искат властта, за да бъде силна държавата им, а всъщност употребяват държавата, за да бъде силна властта им. Те казват, че ще направят живота на народа си по-добър, а превръщат народа си в заложник на своите властови амбиции. Те не позволяват никому да им оспори властта. Те решават, че само те (и никой друг!) могат да определят какви са интересите на тяхната страна и на какво бъдеще тя има право.
Мандатността е (и) затова - да не се превръщат народите в заложник на мегаломанията и циклофренията на техните вождове.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Есента на политическите патриарси
Похитената държава и диваците по Монтескьо
Дали е деволюция или деградация - кой, кой ще ни каже!??!
Минахме през периода (етапа), когато над всички ни бе Държавата. Тя бе над нас и се разпореждаше с нас.
След това Държавата бе на една плоскост с нас - тя от едната страна, ние - от другата страна. И водехме разговори, преговори и договори с нея.
После Държавата бе не само на една плоскост с нас, но и една от нас, сред нас. Тя трябваше да се бори за себе си, да уповава в нашия разум, че няма да забравим нейните интереси, докато мислим за нашите.
Закони на лошия организационен мениджмънт:
1. Колкото по-некомпетентен е един ръководител, толкова по-мащабни промени иска да осъществи в организацията.
2. Колкото по-малко разбира от дейността на организацията, толкова повече той смята, че разбира от нейната дейност.
3. Колкото повече един ръководител се смята за велик ръководител, толкова по-нетърпим е той към различното мнение.
4. Колкото по-кратко остава в организацията един чужд за нея ръководител, толкова повече трудно поправими или непоправими щети той й нанася.
5. Колкото по-тесен кръг взимат решенията в организацията, толкова повече са потърпевшите в нея от тези решения, а когато решенията се вземат еднолично, потърпевши са всички.
ЕС, Путин, Ердоган и Теорията на конфликтите
Лидерите на ЕС са изправени пред безпрецедентни предизвикателства. Аз съм скептично настроен по отношение на техните качества като визионери и стратези. В същото време, виждам колко противоречиво е отношението към последните им действия – нарастване на конфронтацията с Путин около скандала „Новичок“ и тенденцията за сътрудничество поради кризата с бежанците с Ердоган и срещата във Варна.
Но в подобно поведение няма нищо абсурдно.
Така е точно по Теорията на конфликтите в Науката за сигурността.
Ще се опитам тук да се обоснова.
В страната на изненадите
Снегът ни изненада...
А как иначе? Ние сме Страната на изненадите и Територията на изненаданите.
Ето защо не само снегът ни изненада.
Гинка ни изненада. Но на нас не ни пука за гинките, пука ни за лъвчета и щъркели. Не, че за тях не бива да не ни пука, но не бива да ни пука само за тях.
