Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

България вече не е същата

  Мой повече добър познат, отколкото близък приятел, се завърна след три години работа по проект зад граница.
  Повъртя се из столицата и по-големите градове около месец и днес ми казва:
  - Как издържате тук, просто не разбирам?
  - Защо? - питам го.

Непоносимо лоши 3 години

  Чета всякакви коментари и за "преврата", и за протестите тези дни. Едва ли мога нещо да добавя в духа на масовите писания.
  Но искам да кажа следното:
  Моят личен, преподавателски, научен и граждански опит ме кара да направя следната равносметка:
  
  -- Първите 20 години на Прехода бяха спорни, сложни, противоречиви, изпълнени с плюсове и минуси, надежди и загуби, амбиции и илюзии. Но те бяха като неизбежно лекарство, което трябваше да се изпие. Ех, да - не улучихме дозата, вярно, та то се оказа адски, понякога непоносимо горчиво...

С фелдфебелски ботуши по оголените нерви

  Разбира се, аз си давам сметка за влиянието, което оказва възрастта, годините си вземат своето, човек все по-трудно се променя и напасва към динамичното време.
  Но ми се струва дълбоко погрешно разбирането, че в съвременното образование не трябва да има място за преподаване на по-фундаментално знание. Задълбочените лекции, които полагат основите, задават рамката на познанието, определят дълбочината на разбирането на процесите, се оказват ненужни. Трябвало да има основно дискусии, семинари, игри. Какво е това да се разказват сериозни теми, да се сглобява пъзелът на принципите и интересите, да се дава системното знание и разбирането на базисните процеси!

Не бяха останали хора

  1.
  Някой ден мнозина ще си кажат така:
  
  Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
  Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал никога история с подкуп.
  Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания
  Когато унищожаваха с хиляди домашни животни, аз мълчах; нямах нито едно домашно животно.
  Когато арестуваха журналисти, аз мълчах; не бях журналист
  Когато хвърлиха в затвора опозиционери, аз мълчах; не бях опозиционер.
  Когато се захванаха с мен - вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

С нея си живеем десет години вече

  Честно казано, аз бих предпочитал властта у нас да има ясен образ, с разбираеми ценности и разпознаваеми принципи. Даже ако те са напълно антагонистични на моите и на онези, които мислят като мен. Важното е да се знае ясно и точно каква е властта, за какво се бори, към какво се стреми, какво я мотивира в политиката.

« първа‹ предишна…456789101112…следваща ›последна »
Експорт на съдържанието