Надявам се до месец да съм предал монографията си, дето я писах 4 години - "Рискът - новото име на Сигурността" - в издателството и да приключа с монографиите и науката за сигурността. Каквото можах - написах, направих, изговорих, анализирах, предупреждавах, опитвах се да променя. Повече няма смисъл. Няма смисъл да се прелива от пълно в празно, от плътно в кухо, от мъдро в тъпо, от важно в безотговорно.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
България е болна от лошо управление и влошаващо се общество
Ценностите не са всичко. Но са най-важното.
Ето защо пиша, че главното поражение, което последните десетина загубени години за България нанасят, е по отношение на ценностите. И това прави тревогата ми за България огромна, разтърсваща. 10 години рушене на ценностите изискват минимум 30 години за тяхното възстановяване.
Пробитата уязвимост
Нека временно успокоим топката по отношение на пробива в киберсигурността ни.
Разбира се, можем като в русская деревня да нададем боен вик: Наших бьют! И да скочим най-патриотично в защита на нашето управление, жертва на международното положение.
Можем, разбира се, да се изпъчим най-опозиционно и да започнем не принципно, а по принцип да ругаем нашето управление, без значение от конкретния повод, просто защото ни е паднало за едно страшно воле.
България не познава друга власт с подобен кадрови подбор!
Поредната калинка, тази в синекурния и абсолютно паразитен СЕМ, освен всичко друго е нагло наплевателско отношение към нашето висше образование и към нас, университетските преподаватели!
Защо обучаваме талантливи деца на България, защо се радваме на всеки интелигентен и кадърен млад човек? Защо се раздаваме за знаещите и можещите си възпитаници? Какъв е смисълът от нашия труд, щом тройкаджии-връзкари и всякакви с кухи като съдържанието на детското балонче дипломи с лакти и нокти, безсрамно прогресират и се присмиват над трудолюбивите и честните, над порядъчните и почтените наши бакалаври, магистри и доктори?!
Резил вместо resilience
Веднага ще кажа - ние имаме много добри специалисти по киберсигурност.
Да, Но!
Киберсигурността ни е като сигурността, като националната сигурност. Сиреч зле, много зле.
Аз толкова често пиша за състоянието на Системата ни за национална сигурност, че вече направо не успявам да прочета всичко, което съм написал!
