Стратегия Синергия Сигурност

  Една убийствена книга:
  Анна Заркова, "Българската мафия, както я видях"!
  Много силен, безпощаден разказ за ... България, каквато я живяхме. И живеем.   Много ясно и точно огледало, в което образът на случилото се през Прехода е безобразно крив и уродлив, но най-малка вина има за това именно огледалото.
  
  Следва дългичък цитат от тази книга - а такива, дори много по-силни и стряскащи, могат да се приведат буквално през страница:

  Следват пасажи от книгата на португалския писател Жозе Родригеш Душ Сантуш „Ръката на сатаната“.
  Дано названието на книгата не ви подведе да подминете този статус!
  
  „- През 1990-а нямаше нито една магистрала, която да свързва двата най-големи града в страната. Днес имаме две магистрали между Лисабон и Порто, а сега, когато кризата е в разгара си, са решили да строят и трета.
  - Една магистрала наистина е необходима. - Но три? Това е престъпно прахосване на средства.
  - Пари от европейските фондове. Щом Европейският съюз плаща, защо да не се възползваме?

  Какво да се прави... Приблизително в такава ситуация съм - мътиш не мътиш водата ми, ще те изям.
  А аз съм послушен данъкоплатец, спазващ правилата, разбиращ от една дума, четящ между редовете, даващ си ясна сметка.
  Затова сега ще си кача снимчица и ще си споделя басничка.
  То и какво да добавя. Случващото се е толкова познато от векове, отдавна е казано всичко за това, което ме вълнува.

  Има такава категория хора, които умират от желание да си намерят враг.   Този враг им дава енергия и хъс, той им служи за универсално обяснение за всички деструктивни последици, произтичащи от техните амбиции и решения.
  Това разсъждение е всъщност банално, доколкото всеки разумен човек отдавна си е направил подобен логичен извод и без да Хюм, Мил, Попър или Колмогоров.
  Ако аз пиша за проблема днес, то е защото понякога не си даваме сметка как неистовата потребност от враг може от увреждане на личностните ценностни системи да се превърне в настрой, в установка, в мотив, в злост у доста по-широки части от обществото - ако почвата за такива нарвствени малформации е благоприятна.

  На моите години и при толкова неща, събития, всякакви люде, разбити илюзии, недопустими, но допуснати грешки и понесени загуби, които съм преживял, нищо повече не може да ме изненада напълно и на 100%.
  Неотдавна писах с тревога за нарастващото и все по-ширещото се доносничество.   Все по-масово и все по-решително в борбата с лакти и нокти за кариера и успех, за живуркане и оцеляване.
  Сега мога да разкажа за това, че хора с власт и позиции не се свенят да разпространяват клевети - откровени и грозни.