Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Нежелание за промяна

  Все съм си мислил, че систематични глупости може да говори и прави онзи, който е не просто глупав, а глупак. А когато човек е глупак, да перифразирам един съветски филм, то това е задълго, почти за цял живот.
  
  Но в последно време, когато Властта (за да обхвана всички власти) постоянно ни сервира абсурди, граничещи с глупостта (или глупости, граничещи с абсурда), аз се замислям малко по-надълбоко.
  Вярно е, че поради безумно снижения критерий за кадровия подбор (един от най-тежките грехове на Властта през последните десетина години), на високи позиции бяха изстреляни и персони, на чието лице е изписано, че не блестят с ум, да не говорим за интелект.

Камбаната бие за теб

  Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах - ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България "2081".
  От Оруел щях да взема само това с главните букви:
  ВОЙНАТА Е МИР.
  Войната с обществото.
  СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
  Свободата при фейк-демокрацията
  НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
  Невежеството на безконтролните.

Змия спасява риби от удавяне

  Моите симпатии и съчувствия са изцяло на страната на родителите на децата с увреждания.
  Не ми харесва това "с увреждания". Тези деца са само по-различни от гледна точка на това, което е прието за нормално. Но колко нормални хора у нас са всъщност деца на родители с ментални и ценностни увреждания!

Лошият политик и Добрият политик

  Идеята не е моя. Видях статус на уважаван от мен ФБ-приятел, който изброява редица възможности като отговори на въпроса на човека първо лице, единствено число във властта - откъде да вземе пари, за да даде на родителите на децата с увреждания?
  Това е много силна идея. Могат да бъдат подсказани множество решения на проблема, ако има отговорна, стратегираща, загрижена за оцеляването и развитието на обществото, не разходно, а инвестиционно мислеща власт. Нека му предложим. Защото сме в състояние да го направим!

Моят прочит на днешната ситуация

  Четири мои тези за ситуацията в страната ни.
  
  1. В България има вече антилиберално, антиевропейско, антитолерантно, антизападно, всъщност криейки се зад подобни анти-, едно ясно очертало се антидемократично (квалифицирано) мнозинство. То взе напълно уверено инициативата в своите ръце.
  Деспотията на мнозинството е не по-малко опасна от тиранията на едно малцинство, което се опира на мълчанието на мнозинството.

Експорт на съдържанието