Водещата новина днес, на Велика Събота:
”Двама младежи са били убити при сбиване в центъра на София”. (Агенция "Фокус" 18 април 2009 г., 09:46 ч.)
За жалост, в тази новина няма нищо ново. Или ако има, това са имената на поредните убити български младежи.
Наистина на човек му иде да възкликне с горест: „Българийо, къде отиваш?”...
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Така съветвах президента: За младите хора (Или „Камо грядеши, Българийо?”)
Кратък текст за липсата на угодия и за пълната безизходица (С дълъг post scriptum за ... Атлантида)
Онзи ден станах неволен свидетел на преинтересен политически спор.
По алеята в парка вървяха и се караха доста шумно двама души - вече застаряващ баща и все още младеещ се син.
Бащата някак успяваше да харесва едновременно и Сергей Станишев, и Бойко Борисов, а синът очевидно не понасяше и двамата.
Синът превъзбуден ругаеше: „Карат се, правят народа луд, а и единият, и другият за нищо не стават!”
А бащата обиден се сопваше: „Какви хора сте това вие, бе? И този лош, и онзи лош! Костов такъв, царят – онакъв!! Никой политик не може да ви угоди!!!”
Като в периодично повтарящ се сеанс на черна магия (Опит за литературен портрет на родната политическа действителност)
През цялата тази седмица се натъквах на толкова абсурди, че имах чувството, че живеем в света на Михаил Булгаков, а по-скоро в света на неговия шедьовър „Майсторът и Маргарита”.
Сякаш Воланд, професорът по черна магия е дал воля на своята неясна, необяснима, а може би дори нечиста сила и прави всичко да бъде объркано и с краката нагоре, т.е. – в разрез с нормалната логика.
Затова ми е трудно да се фокусирам върху една-единствена тема и да поразсъждавам над нея поне отчасти позитивно, както упорито и неотстъпчиво ме съветва един мой приятел.
За общото между дебата „Станишев-Борисов” и романа „Чумата” на Албер Камю (с цитати от „Владетелят” на Николо Макиавели)
Мои приятели ме питаха защо не напиша нещо за дебата между Сергей Станишев и Бойко Борисов?
Какво да напиша? Нищо друго, освен: Жална й майка на България...
Впрочем, не – ще напиша все пак нещо. Но то ще бъде заедно с няколко други наблюдения, които не ми позволяват да съм така позитивен и оптимистичен в своя сайт, както тези дни ме посъветва да бъда един познат (в смисъл – да я карам по-спокойно, да си пиша експертни неща за националната сигурност, а да оставя ядовете на тези, които и без това освен да се ядосват, за друго не ги бива, защото сме били народ от мрънкала, хленчовци, стенячи, самооплаквачи, „путьовци” и сбабичосани мижитурки).
Книгата, която си струва да се прочете: “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”
Едно от намаляващите като количество и качество удоволствия, които може да си позволи един човек след като премине отвъд 50-ата си годишнина, е четенето на книги.
А истински малък празник на душата настъпва, когато попадне на някоя стойностна и пълна с креативни идеи книга.
Такава книга, която с удоволствие препоръчвам на моите студенти е:
Ерик Ейбрахамсън и Дейвид Фридман, “Безупречният безпорядък. Скритата полза от хаоса”, С., „Изток-Запад”, 2009 г., превод Ина Димитрова.
