Прочетох един (поредният от многото) текст срещу протестите и протестиращите от автор, ползвал се дълго време с моите симпатии.
Да кажа първо, че изобщо не смятам, че който не мисли като мен е лош човек...
Въпросният текст е вътрешно протворечив, дори с леко смущаващо раздвоение, подправен с някои цитати, макар че да цитираш Фуко без да го познаваш и още повече - без да го разбираш, е все едно да продължаваш да смяташ, че именно на него е кръстено Махалото на Фуко.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Кратко разсъждение за омразата, Фуко и Махалото на Фуко...
Още нещо за лудите глави едно време и за Homo ludens днес
Като чета масовите и ставащи все по-яростни и-или изтънчени нападки срещу протестите, си мисля някои малко абсурдни нещица.
Ако и по онова време се съдеше само по фОрмата, а не по съдържанието, само по външния ефект, а не по смисъла на посланията, само по средствата, а не по техните цели, то българският интелектуален и културен елит (доколкото го е имало и не, че не е разсъждавал точно така) през 70-те години на 19 век би писал и вопил за великия Бенковски и неговите не по-малко велики съмишленици-нехрнимайковци:
кичозно, маниерно, театрално, хепънингово, плакатно, артистично, водевилно, лекомислено, непонятно за широките народни маси!!!
За постигнатия вече успех и за възможната (все пак) бъдеща победа на протестите
Хубавото на социалните мрежи и блоговете е и това, че те помнят и пазят позиции, мнения, становища, виждания - кой какво е писал, казал, изрекъл, споделил преди време и когато е трябвало, а не post factum.
Тези дни ме разядоса едно мислене на глас на Фейсбук-приятел. Той напълно е забравил възторга си (защото на първа сигнална тогава това ни устройваше, понеже бе във вреда на мутроидно-репресивната "ГЕРБ") от действията на главния прокурор по кристално-ясно съчинената в полза на БСП политическа афера (далавера) "Костинброд", коренно променила резултатите от изборите и тласнала ни в този безполезен, безразсъден и безотговорен, но безкрайно удължаващ агонията си парламент.
А ако помнеше какви ги е мислил и говорил тогава моят Фейбук-прятел, щеше да си даде сметка и колко прави бяхме ние, които още веднага дадохме коренно различна оценка на действията на ППП (Политическа партия "Прокуратура"). ППП продължава във всяко свое действие и по-скоро бездействие да играе в един отбор с елита на БСП-ДПС и упорито не забелязва нищо, което да уязвява законово този елит...
Няколко думи за предстоящата война на Запада срещу Сирия и за отношението към сегашното правителство
Приятели, вкл. във Фейсбук постоянно ме критикуват на личната ми поща и в разговори, че не съм бил заявил позицията си по предстоящата война на Запада срещу Сирия. Непрекъснато ме притискат за мнение и журналисти от различни медии.
Изобщо не съм се "покрил", не съм се "скатал", а "мълчанието" ми е стечение на резултат от някои обстоятелства.
ПРопагандатори на ПРавителството, навън е 21 век!
За мен е направо удивително, на моменти шокиращо - какъв език се използва от най-радикалните защитници на правителството!
Този език ми напомня за отминали и невъзвращаеми времена - език на омраза, на насъскване срещу злодеи, разбойници, соросоиди, платени мекерета и внедрени отвън тук разсипвачи на България.
Това е език на насаждане на страхове, на апокалиптични сценарии, на болшевишка надъханост, на ненавист към гадния Запад, на щампи и фрази, представляващи порочна смес от времената на насилствената ТКЗС-колективизация и на късносоциалистическата пропаганда и агитация (когато се свикваха „открити партийни събрания” за спонтанно осъждане на един български поет)...