Обаче на мен такава България ми харесва – превъзбудена, енергична, протестираща, нахъсена, наелектризирана!
А България ми харесва, все повече ми харесва:
-- защото на площадите има много млади хора – те са нашите деца, нека се вълнуват, нека се гневят, нека се самоорганизират, защото имат много работа, докато освестят страната след като ние я превърнахме в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди;
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Защо България днес ми харесва (И защо съм малко повече оптимист)
На протестите трябва да се гледа и мисли малко по-различно (Защото сме не в 20 век, а в мрежовото общество на 21 век)
Достатъчно днес изписах из Фейсбук по въпроса за протестите.
Накратко:
Когато България единствена спа, питахме се защо спи. Когато България излезе на протест, питаме - ама защо за това, а не за онова; защо срещу ЕРП-тата, а не срещу ДКЦ-тата; обвиняваме в организиране я БСП, я ГЕРб, я падащия астероид; тревожим се, че протестират не на Лъвов, а на Орлов мост и не на Дондуков, а на Корсаков...
Нека вярваме на младите, на предпочелите да протестират на площадите, а не да недоволстват в кухните; нека им се протестира, нека наберат смелост, нека се почувстват много и значими, това е необходимото условие нещо у нас да се промени!
Защо не искам този път да споря (Има ценности и стойности, за които не можем да се договорим със спор или пазарлък)
Този път отказах да споря с двама приятели.
-- Ако на един сайт излизат документи, които трябва да разкъртят истината за този, който ни управлява, първият приятел започва - ама сайтът бил пощенска кутия, ама не сме ли знаели какъв е този човек, ама кой стои зад тези документи, ама това, ама онова, ама трето, ама пето...
-- Ако на улиците на наши градове излизат хора и протестират, за да разкъртят истината за уродливия грабеж, извършван от монополите, вторият приятел започва - ама протестиращите не предлагали верните решения, ама били твърде леви, ама кой ги бил организирал, ама това, ама онова, ама трето, ама пето...
Интервю за Румяна Генадиева, в. „Седмичен ТРУД", 13.02.2013 г.
- Застрашена ли е националната сигурност след инцидентите със Златко Баретата, опита за покушение срещу Доган и атентата в Сарафово?
- Това са три инцидента, които не са свързани помежду си, но позволяват да се направи диагноза за тежкото състояние на системата за национална сигурност. Националната сигурност е застрашена не с това, че те са се случили, а с това, че системата ни за сигурност може да бъде пробита по този начин. Т.е. тези инциденти са следствие от това, че системата за националната сигурност е в насипно състояние.
За българските експерти в сигурността и политическата ни действителност (Още нещо за КСНС и обоснованите преположения)
Ако човек внимателно проследи последните, например 20, публикации относно КСНС, ЦЦ, "Хизбула", опасностите за страната, може да види нещо много показателно:
Повечето (вероятно 80%) ог експертите, които на базата на здравия разум, интуицията, анализа и познанията си, определиха поведението на първите лица в България като генериращо рискове за националната сигурност и изтеглено силно в произраелска и проамериканска посока, постепенно "легнаха по курса", започнаха като всеки уважаващ себе си ветропоказател да напасват позициите си съобразно политическата коректност и здравословното подмазване на силните на деня в България и в света.