Като всеки човек, който изпитва почти физическа болка, че България върви назад и се разпада, че политическото у нея умира, че социумът й се изражда постепенно във война на едни части на обществото срещу други, с тенденция това да се превърне във война на всеки срещу всеки,
аз постоянно мисля над въпросите: Какво се случва в страната ни? Защо се случва? Докога ще се случва? Колко още има да ни се случва?
В този смисъл непрекъснато преживявам цялата разправия по „тоя списък”.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Още веднъж за „тоя списък” и за обвиненията в болшевизъм
Ксенофобията е отвратителна, но въпросите остават
Народ, който изпраща в парламента си фашизоидна партия, е застрашен от остри пристъпи и дори патологични проявления на ксенофобската болест.
Ние сме пред опасността да плюем в лицето си като някога толерантен народ.
Затова е много опасно цялото ни вървене по острието на бръснача в момента.
Човекът е човек по рождение и като част от нашата глобална цивилизация - неговата "човешкост" не се определя от раса, религия, етнос, култура на общността му.
„Против” списъците, но „За” всеки да получи справедлива оценка за позицията си - в това критично време няма "Въздържал се"
Да го кажа веднага и много ясно:
Всякакви списъци, проскрипции, дадзибао-та, подписки, надписки, задписки и дописки, както и всякакви подобни масовки на подмяна на личността със стадна принадлежност са ми дълбоко, до отвращение противни.
И отново за студентите - някои завърнали се мисли от началото на Прехода
Няма да правя по-долу каквито и да било преки аналогии и не ще си дори помисля да хвърлям сянка върху върхови моменти в нашата история от втората половина на 19 век (още повече, че съм изчел, макар и като любител, практически всичко за този период, за да се убедя не от натрапени ми тълкувания на онова време, а лично и от първоизточниците, че е било велико време на велики индивидуалности, изповядани във велика книга - "Записки по българските въстания)...
Да, подкрепям!
Като гражданин,
като родител,
като университетски преподавател
и като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,
аз нямам колебание в отношението си към протестите през цялата тази година и към сегашната, на моменти отчаяна, но при все това вдъхновена съпротива на част от студентите.
Ще кажа тук само следните четири неща.
