Току-що гласувах. Не както бях решил. Промених решението си в последния момент. Благодарение на президента.
Взриви ме нечестният, бих казал с цялото съзнание за това, че употребявам тежки думи, подъл удар, който той, президентът нанесе под кръста на българската демокрация – със своето интервю във вестник „Труд”.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Аз гласувах и президентът предопредели моя вот (Или за едно интервю, след което паднаха и последните маски)
Опит за оценка на политическия риск (Лично мнение в навечерието на парламентарните избори)
Далеч съм от почти истеричната мисъл, че предстоящите парламентарни избори са съдбоносни, едва ли не преломни, най-малкото – жизненоважни за страната ни.
За да се опазя от подобни крайни тези ми помага както нормалното количество здрав разум, така и дори най-беглият поглед към листите на „ГЕРБ” и, за жалост, на Синята коалиция.
Ахмед Доган повърна върху България (Звучи твърде грубо, но е абсолютно точно)
България е потресена и луднала от наглите предизборни изявления на Ахмед Доган.
Но ако искаме да бъдем най-точни за това – какво всъщност означават тези изявления, трябва да преминем към по-груб и неизискан тон. Защото време и място за деликатност и дипломатичност вече няма.
Досега многократно Ахмед Доган се бе изхрачвал върху европейското и демократично лице на България. Този път той – преял с власт и всесилие, разплул се от безхаберие и безнаказаност – повърна върху страната ни и нейния образ, върху нейното самочувствие и нейните надежди за модернизиране и де-ориентализиране.
За една билбордна политическа физиономия (Предизборно есе с елементи на разсъждение)
Всяка сутрин минавам покрай висок стълб с огромно пано за рекламни билборди - предполагам, че така се казва това нахално изобретение на ошашавянето и опростачването на хората.
Изобщо, билбордовете край нас, над нас, зад нас, пред нас ни заливат, натрапват ни се, навират ни се в очите и непрекъснато се сменят – кой от кой по крещящи и в същото време – кой от кой по-семпли. Имам чувството, че тези, които ги измислят здраво са излъгали и надули онези, които им плащат за подобна лишена от вкус и цвят, скучна и безидейна реклама .
Предизборното споразумение на Синята коалиция с БНД е груба грешка (Силният, честният и почтен ход е то да бъде анулирано)
Вече всички, които не желаят да бъдат управлявани от четворната коалиция БСП-ДПС-НДСВ-„Лидер” (а тя всъщност е петорна – да не забравяме президента!) са убедени: предизборното споразумение на Синята коалиция с БНД е абсолютно груба грешка!
Достатъчно е да се види как многобройните форуми са достигнали точката на кипене.
