Тази сутрин се заслушах какво се лее по една от ТВ програмите. За миг се изумих – гневни хора изричаха по адрес студентите и протестиращите хули с възможно най-свирепи и злобни думи – изроди, дрогирани, лумпени, простаци, идиоти, лентяи... и въздишаха, че не сме в Америка, та полицията да ги смаже, смачка, пребие и изпоарестува...
В първия момент тази многоуста, основно провинциална, по правило не съвсем добре образована и с пяна на уста омраза наистина ме смути. След това нещата в мислите и чувствата ми си дойдоха на местата.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За вируса на омразата и за неговите причинители, разпространители и жертви
За двата типа хора, които мразят протестиращите
Има два типа хора, които мразят протестиращите.
Първите все донякъде ги разбирам защо го правят - те мразят протестиращите или защото не са те тези, които протестират, или защото им завиждат, че са млади и имат кауза.
Т.е. тези хора мразят протестиращите заради това, което протестиращите СА.
Но има и други - те са много по-опасни. Те мразят протестиращите или заради това, ЗА което протестиращите протестират или заради това, СРЕЩУ което протестиращите протестират!
Т.е. тези хора мразят протестиращите заради това, което протестиращите ПРАВЯТ...
Обикновено, както сочи историята, първите един ден се осъзнават и дълбоко съжаляват за омразата си срещу протестиращите, но тогава винаги е било късно, защото след протестиращите и те самите минават под валяка на репресиваната машина на онези, срещу които протестиращите са протестирали.
Също така обикновено, както сочи историята, вторите стават опора на същата тази репресивна машина, вървят с Зиг Хайл или с подобни нанависти на плакатите и в душите си и стават част от най-големия позор на своята собствена нация...
Маските падат, или ние днес се показваме точно такива, каквито сме, а не такива, каквито искаме да ни мислят
Всеки от нас размишлява както над ставащото, така и над невероятните промени у хората, у някои хора – ти си ги познавал съвсем други, а ето че днес те са радикално различни, станали са своето отрицание буквално за броени седмици..
Като човек, който така или иначе съществува чрез науката, винаги изпитвам пиетет към това, което науката е постигнала, като е моделирала сложни процеси и така е обяснила дори изглеждащи необясними явления.
За четири абсурда на абсурдната ни действителност
Действителността ни е абсурдна.
Ето четири от нейните абсурди.
Абсурд 1. За да демотивират протестиращите, левите идеолози затръбиха в един глас, че протестите са леви.
А протестите изобщо не са в пошлата конфронтационна координатна система "ляво"-"дясно" - те са срещу статуквото, срещу откраднатия Преход, срещу пропадането на държавата, срещу престъпно-корумпирания ни политически елит.
Случаят „Бисеров” – има ли още държава България?
Случаят "Бисеров", това позорно петно, лепнато върху България, още веднъж и със страшна сила ни подсказва:
Ние трябва излезем от омагьосания кръг на конфронтацията "кой крив - кой прав" и да се замислим, а най-вече е необходимо да се замислят онези, които принципно или по принцип бранят сегашното правителство, защото останалите по принцип или принципно не пропускат да се възползват от подобни адски удобно, ефектно и високо вдигнати топки, които да забият в полето на сегашната власт.