Повървяхме тази сутрин с мой състарил се състудент от Факултета по механика и математика. Някога, през 1975 г., той бе оцелял случайно при трагедията, когато луд младеж изпозастреля много хора в тяхното студентско общежитие.
Сега той ми каза:
- Четем те вкъщи, но ти подценяваш ръководството на БСП. Те отлично знаят, че правителството е обречено, обаче бавят топката умишлено, съвсем съзнателно протакат, за да ескалират протестите, да стават сблъсъци и сакатлъци, за да избият търпенията на протестиращите, да се изнервят нещата окончателно, докато си втвърдят електората, докато го нажежат до червено. И после отведнъж ще зарежат Орешарски, ще го хвърлят на кучетата и ще тръгнат на избори, на които ще си вземат всичките гласове до абсолютно един – на членове, съмишленици, деца и внуци, а каквото падне отгоре на объркани хора, дето казват "По-добре БСП, отколкото Бойко Борисов и десните..." – добре дошло!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За пълната противоположност между Виденов и Орешарски и за вероятния им еднакъв край
Интервю за Галя Горанова, в. „Сега”.
Интервюто може да се види и на http://www.segabg.com/article.php?id=658569.
Въпрос: Г-н Слатински, вие сте сред най-активните коментатори на политическата действителност във фейсбук. Как ще коментирате сблъсъците между полицията и протестиращите на 40-ия ден от началото на протеста? В състояние ли са правителството и парламентът да продължат да работят в тази ситуация?
Отговор: Тези сблъсъци, а по-скоро нахвърлянето на част от полицаите и жандармерията върху протестиращите бе логично и донякъде очаквано.
Властта прояви удивителна политическа слепота, немота и глухота и в продължение на 40 дни игнорираше протестиращите, вместо да влезе в диалог с тях. Демокрацията е диалог. Не 100, дори 2 монолога не правят диалог. Диалогът е друг тип политическа култура.
Когато ти игнорираш протестиращите, когато игнорираш опитите на гражданското общество да ти каже своите болки и притеснения, ти неизбежно радикализираш протестите. Протестите и протестиращите при демокрацията са като система за ранно сигнализиране, те са симптоми и синдроми на болестта, чиито коренни, дълбоки причини са политиката и управляващите. Когато не лекуваш дълбоките причини, когато запускаш болестта, симптомите и синдромите се изострят, стават нетърпимо болезнени, предизвикват опасни изменения във външния облик на организма. Но да се сърдиш на неестетичния обрив, на разранената кожа е нелепо – обривите, раните, екземите са резултат на напредващата болест вътре в организма.
Да, България е болна - но не заради протестиращите, а заради управляващите
Снощи, докато полиция и жандармерия се нахвърлиха срещу протестиращите, аз написах във Фейсбук:.
Да управляваш на инат при демокрацията е невъзможно.
Да управляваш със сила и насилие при демокрацията е безумие.
Да нямаш в продължение на 40 дни диалог с протестиращите е самоубийствена глухота и слепота.
В началото на управлението си с Дилян Пеевски новата власт се простреля в крака. Днес тя се нацели в слабините.
В края на краищата има нещо по-важно от власт с цената на всичко и на всяка цена.
Жалко е, че управляващите не го разбират...
С палки и щитове можеш да смажеш всеки един протест, но не можеш да смажеш всички протести!
С палки и щитове можеш да спасиш временно властта си, но не можеш за дълго да останеш на власт.
Именно затова тази власт е пътник.
Тя вече пътува - към собствения си позор...
И още нещо за прехода, непрèходното и непрехòдното
Тези дни интелигентна ФБ-приятелка много правилно отбеляза, че към протестите се подхожда с остарели критерии – задължително се иска от тях да имат организатори и организация, ръководители и партии, платформа и програма.
На протестите на всяка цена някой им дърпа конците, някой им плаща, те трябва незабавно да кажат какво предлагат и още в този момент да отговорят как смятат да го постигнат.
Впрочем, турското гражданско общество и най-вече турският интелектуален елит показаха, че са с нива над българските такива. Там няма изкуфели професори, мрънкотещи социалномрежести пророци и заслепени от идеологизиран гняв анализатори, които през час да дават воля на лишените от грам вътрешно съмнение гласове и да внушават колко купени били протестиращите и какви чеда на висшата номенклатура били лицата на протестите…
Ултралевичарството – сенилна болест на обществото
Вече имах повод на няколко пъти да кажа, че поради липса на партия, към която да демонстрирам сляпа лоялност и да се натиквам в нейната идеологизирана, групова и корпоративна черупка, за мен не е толкова важно Кой управлява, а Как управлява.
Заради това от самото начало (февруари) неизменно подкрепям протестиращите.
Първо, защото и предишните, и тези управляващи управляват изключително непрозрачно, антидемократично, в разрез с дългосрочните нацонални интереси и с европейските норми на демократичност, като при това съвсем откровено и открито обслужват най-горния 1% от плутократи, нежно и сантиментално наричани олигархия.
Второ, защото протестиращите (дори сред тях да има някои неприятни или смущаващи физиономии и някои техни действия да не са напълно разумни и естетични) единствени поставят ясно и точно правилните и верните въпроси - за рухването на политическия Модел на Прехода и за острата необходимост от промяна на този Модел. Те не дават на обществото ни да се спихне, държат го будно и понякога – превъзбудено.
