Простонародната харизма (моделът „Тато” – един от нас, но на власт), неистовата страст на нашия народ да му разказват приказки с много страхове, но с щастлива развръзка, както и неговата, на народа ни, потребност от Войвода-закрилник, от Индже, от внезапно преродилият се за нов живот кърджалия-даалия – всичкото това не престава да ме удивлява.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Огласените ДС-кадри – кадърни, несъмнено, ала все пак негласни агенти за влияние на друга държава
Мой приятел малко нервно и много огорчено коментира:
„Ето – и днес едни хора се възхищават колко знаещ, умен, кадърен, способен бил един огласен ДС-кадър, негласен агент за влияние на чуждо разузнаване... Ами в това няма никакво противоречие – като правило за агенти за влияние вътре в страната ни се набираха от външни разузнавания именно такива – знаещи, кадърни, умни, талантливи!
Уморихме се от България...
Един мой приятел тези дни въздъхна: "Уморих се от България!".
А друг мой приятел, сблъскал се със зловещата действителност на нашата здравна система тези дни ми сподели разни неща за сблъсъка си със здравната система. На гърба си е изпитал това, което преди повече от 10 години бях писал в един анализ до президента Първанов (който бе социален президент на думи, а на дело през целия си първи мандат, докато аз бях там, нямаше секретари по здравеопазването и по образованието, но пък имаше трима секретари по външната политика, един по националната отбрана, един по военната сигурност и един по националната сигурност, плюс пиари, плюс скучаещи аналитици и тичащи си по нещо свое икономически халееви комети; ето защо в конкретния случай за здравеопазването му бях писал аз - така или иначе тогава национална сигурност в администрацията му бе това, с което никой друг не иска да се занимава и трябва, следователно, да се занимава секретарят по националната сигурност):
Български поуки от руските избори
Начетох се на какви ли не коментари за изборите в Русия.
А за мен те бяха интересни само в едно отношение – те ни подсказват какво евентуално може да се очаква като тенденция и у нас.
Формулата е:
ФД х СС х МК х ФР х ХП = ПП
Сиреч
Фасадна Демокрация х (умножена по) Силови Структури х Медиен Контрол х Финансов Ресурс х Харизматичен Популизъм = Предизвестна Победа.
Мнозинството върви след отлюспващите и тежко и горко на отлюспените
Някога, когато започна взаимното ни, братоубийствено изтребление в СДС, мнозинството сред функционерите на СДС, съвсем по законите на ленинския демократичния централизъм, изхвърляше един по един и дори на групи представителите на малцинството. Това изхвърляне се наричаше отлюспване. Отлюспеният веднага бе заклеймяван като враг, предател на синята идея, внедрен агент-провокатор и т.н., и т.н.
