Разочаровани от всички страни се съединяват във възмущението си от поредната кадрова бруталност на управляващите.
Или както изключително уважавана от мен гранд дама на българската журналистика написа:
„Ралица - Again!“
Само с едно не съм съгласен - че лидерите на БСП показали, че не се учат от грешките си и не са си взели поука от наглостта "Пеевски".
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Бруталност – Again!
Конституционният ни съд е вреден за демокрацията
Тази сутрин в метрото се засякохме с един народен представител от първите години на Прехода, беше от БСП. Едва го разпознах, зарадвах се, че е жив и здрав, все пак 20 години са минали оттогава.
Друго искам да споделя тук, затова няма да се спирам на такива "невинни" детайли като разочарованието му от неговите сегашни лидери - махна с ръка: сити и самодоволни богаташи, предали лявата идея; на тия плещи и идеалистически глави, посочи себе си, построиха при капитализма личния си комунизъм!
Интервю за Георги Асьов, вестник „Минаха години”, 07.01.2014 г.
- За стотици хиляди българи животът е нескончаемо изтезание. Почнаха ли политиците да се усещат, че така не може да продължава нито минутка повече?
- Напротив, пропастта между политиците (и елита като цяло) и обикновените хора става все по-голяма, едновременно и все по-широка, и все по-дълбока – различията в жизнения стандарт, възможностите и перспективите, начина на живот, здравеопазването и сигурността преминават от количествени в качествени, така че вече говорим за два свята, оттук до пророчеството на Христо Смирненски, че има два свята и единият от тях е излишен, има вече една ръка разстояние.
Огромната вина за ставащото не е у болния човек, а у онези партийни лидери, които позволиха той да крепи властта им с гласа си
Имаше едно общество, което в миналото подцени бирения пуч и някои други лумпенски "изцепки" от този род и после милиони хора платиха цената на това безразличие към безпардонната наглост и социопатната простащина, намиращи се в основата на фашизоидността.
Това, което се случва в България тези дни е много опасно, бесовете като зли духове са излезли от бутилката и представляват нещо като социална "мръсна бомба" (да напомня, че "мръсна бомба" - това е взрив от рода на коктейл "Молотов" примесен с радиоактивни вещества).
Фактът, че голяма част от народа ни не осъзнава тази опасност говори за процеси на разпад в общественото съзнание - процеси, които могат да имат страшни последици за България.
За надъханите громители на протестите – да имаш мнение означава все пак и да изпитваш съмнение
Опитах се да изчета отложените от няколко дни текстове на анти-протестните и анти-протестиращите псалмописци, пророци и глашатаи...
Като махнем някои нови, купешки термини и по-постмодерни понятия, останалото е все същата патетика, която по-рано громеше Запада, обвиняваше в измяна иначемислещите и обявяваше актуалното положение за единствено възможно и безалтернативно, защото това, което може да го замени е задължително лошо, което значи най-вече чуждо, външно, плод на заговор срещу страната.
