Студенти, които са слушали мои лекции по системно прогнозиране, базирано на стратегическо проектиране и сценарийно планиране знаят, че аз разглеждам като хипотетичен вариант възникване на много интензивно напрежение между Русия и Турция и какви са евентуалните опции за външнополитическо поведение на страната ни при условието на членство в НАТО, където Турция също е член, и на ЕС, в който Турция не членува.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Ударите върху душата и тялото на Европа и предупрежденията и поуките за нас
В дните след трагедията в Париж, причинена от зверските терористични удари на гадни мерзавци и мерзки гадове, написах няколко статуса във Фейсбук.
1.
Терористичната агресия срещу Европа трябва да ни направи още повече европейци. Това не е само удар върху душата и тялото на Франция, това е удар върху душата и тялото на Европа.
Само който не разбира това, може да злорадства по адрес на Европа и да обвинява и проклина с антиевропейска злъч.
Нападат Европа за това, което тя е и за всичко, което тя прави.
Вярно е, има неща в нея, които могат да бъдат и по-добри, както и сред това, което тя прави, има неща, които може да прави по-добре.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред!
https://www.youtube.com/watch?v=6krJLyxg4Jg
В интересно време живеем. Или поне на мен ми е интересно да живея в него.
Общо-взето през годините съм имал едни и същи принципи, отстоявал съм едни и същи позиции. Разбира се, поне с малко съм помъдрявал и съм засилвал аргументите за тези принципи и мотивацията за тези позиции.
Въпреки това периодично, като в нечия вълнова теория, ту доста леви, ту доста десни започват почти по един и същи сценарий да ме заплашват с уволнения, а преди време дори да успяват да ме уволнят и оставят без работа. Причината е, че не им се харесва това, което аз говоря и пиша. И те намират марионетки сред моите началници и им заповядват да преминат към дисциплинарни репресии.
Странното е, че абсолютна държавна институция не се поддаде веднъж на натиска отгоре, а абсолютно частна институция не само клекна под този натиск, ами се престара допълнително.
Така е при демокрацията – по въпроса за плурализма две мнения няма. И лично мнение - също.
Както може да се види в самото начало на моя сайт е изрично изписано следното уточнение:
„Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.”
Освен това, социалната мрежа Фейсбук по самия си замисъл и начин на функциониране е платформа, в която всеки човек споделя само и изключително своето лично мнение.
Избори и избрани в тяхната България – тази на целите проводници
Тук са моите статуси във Фейсбук за местните избори и референдума.
1.
Тази петилетка полупроводници, другата петилетка - цели проводници, другарки и другари!
На тези избори почти цялата власт, на другите избори – цялата власт, другарки и другари!
Еднопартийната система се завръща.
Много пъти през последните две години писах за това. Хубавото е поне, че няма да си търсим Тато, имаме си го. И Милко Балев няма да си търсим - и него си го имаме. И БЗНС - също, защото ще си имаме няколко.
Политическата полиция може да влиза – вратата е широко отворена.
Утре, като човек си търси работа, да не се чуди защо ще му бъде необходима бележка от местния (едно)партиен функционер.
И препоръка от (едно)партийната организация в университета или бившата му месторабота.
