Стратегия Синергия Сигурност

  След промените само два парламента са си прекратявали мандата доброволно - Великото Народно Събрание и 36-то Обикновено Народно събрание.
Аз бях и в двете.
  Затова една моя леля се шегува: "Те затова сами се отказаха от благинките и привилегиите, защото повечето от тях бяха като моя племенник - наивници, ще ми се борят за принципи, за ценности, за убеждения! Я си сЕди там и се гледай интереса!"
  Останалите парламенти или бяха прогонвани с камъни и дървье, или най-непукистки и с биволско търпение си изкараха четирите заветни мандатни годинки, без значение какво мислеше народът за тях. И той след това показваше на парламентарното им мнозинство какво наистина си е мислил...
  
  Защо пък точно това пиша сега.

  Не слагам на една плоскост като антагонистични, но огледални образи протестиращите и непротестиращите,
  защото смятам, че има дълбоки причини за протести и когато е сринато доверието в институциите след безумни кадрови изнасилвания на здравия демократичен разум и почтения човешки - да, човешки, а не само политически, морал,
  единственият разумен изход бе оставката на Сергей Станишев.
  Това, че той не я подаде е трагично пропуснат момент да се нормализира по европейски ситуацията у нас и с това обвърза фатално себе си със съдбата на правителството, създаде трудно управляем риск от ескалация на процесите и остра конфронтация в обществото.

  "Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти."
  Мнозина се огорчиха или вбесиха срещу арията на клеветата на Велислава Дърева относно протестите тези дни, че били на ситите и на всички онези, срещу които е изляла толкова много злъч и злоба – виж „Бунтът на ситите”, http://www.duma.bg/node/56961.

Споделям написаното от Евгений Кънев, защото го споделям...
  Да, това не е само каламбур или игра на думи.
  
  Споделям този текст на Евгений Кънев, защото го споделям! :)
  Или поне защото споделям твърде много от това, което се предлага в него.
  Също така смятам, че в циркулиращата Харта 2013 има доста изключително полезни идеи, макар да има и такива, които са в духа, че е по-добре човек да е здрав, сит, богат и щастлив, отколкото болен, гладен, беден и нещастен.
  Имам възражение и срещу някои от подписалите я, защото смятам (и затова не я подписвам, за да не хвърля с подписа си и грам сянка върху нея), че хора, които по някакъв начин са спомогнали държавата да стигне до това почти безнадеждно болестно положение нямат особено морално право да предлагат лечение на това положение. Ками ли пък хора, които с някаква убийствена цикличност предлагат спасителни мерки и спасители, нови Предначертания и нови Стамболов-и...

За протестите и реакциите на обществото ни като по социологически учебник
  Аз не драматизирам охладняването на доста доскоро подкрепящи протестите хора, вкл. Фейсбук приятели.
  Намирам го за логично, видял съм го с очите си, още във времето, когато в нищо и никакъв Перник, на площада от хотел "Струма" до Партийния дом събирахме на митинги по 15 000 и повече души, както никога толкова много перничани не са ходили на футболен мач на "Миньор"-о.
  Нашите социолози се опозориха за 24 години, но социологията за мен е велика наука, макар и да чета системно от нея хиляди страници само като любител.
  Промените у нас са в нова фаза, те започнаха от началото на тази година след дълго безвремие. Ще има много приливи и отливи. Вълните от протести могат да не сполучат. Но новият опит за радикално промяна едва е започнал. Това е дълъг процес.
  Не е фатално онова, което сега ни се струва разстройващо.