Ами като се се замисля (макар че има ли какво толкова тук да мисля), аз също мисля така:
- За президента можем да спорим с добри или лоши думи. Но за вицепрезидентката можем да се обединим като пролетарии от всички страни на политическия спектър - досега вицепрезидентите бяха общо взето незабележими, тази, взета общо бе вредна.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Доскорошната ни вицепрезидентка показа - длъжността вицепрезидент може да бъде и опасна
Тези войнстващи дилетанти и самозабравили се дучета трябва да бъдат озаптени!
Освен трайните, дългосрочни поражения в социалната тъкан и нравствеността в обществото, които напоследък ме занимават, друга сфера (макар че ако човек се вгледа по-внимателно, това е все същата сфера) на мой непосредствен интерес като наблюдение на процесите у нас, е онова, което се случва на нивата под единственото всъщност Ниво, което се дискутира в страната ни - високото, най-високото в държавата. Ние сме се взрели във върховете на властта, обсъждаме трескаво как там се разместват местата на събираемите и се надяваме това разместване да промени сбора.
Не ни остава нищо друго, освен да повикаме Неволята
Обществото обсъжда речта на новия президент. Има нещо общо в интензивните спорове – усещането, че ще настъпят промени – към добро или към лошо, ще покаже времето, даже близкото бъдеще.
Аз, обаче, съм настроен като всеки добре информиран реалист, т.е. мисля като песимист. А песимистът обича да казва, че по-лошо от това не може да бъде… Но и по-добро – също.
Политическият театър, който съм наблюдавал и от много близо, е все по-скучен и непроменим. Някакви марионетки махат с ръце и крака, като в песничката на Висоцки за утринната гимнастика.
Не страшны дурные вести,
Начинаем бег на месте,
В выигрыше даже начинающий.
Красота, среди бегущих
Первых нет и отстающих,
Бег на месте общепримиряющий.
В нашето общество набират сила трайни и опасни патологии
С приятели на кафе подхващаме пак темата за по-дълбоките процеси у нас и за нашествието на мракобесите (виж текста от вчера на моя сайт). И те са на мнение, че в нашето общество набират сила трайни и опасни патологии.
Един от приятелите прави исторически аналогии. Казва, че циклите се повтарят и той може да обоснове, при цялата специфика на политическите режими, тези аналогии: 1944-1989, 1956-2001 (идването на Царя и убиването на политическите сблъсъци на идеологии) и 1968-2013 (краят на илюзията за пълноценна демокрация и преминаването към фасадна, контролирана от олигархията псевдодемокрация като формални и лишени от дух и душа процедури). Ние сега, както тогава в лицемерния и разяждан от политически и нравствен цинизъм псевдосоц, сме в лицемерната и разяждана от нравствен цинизъм псевдодемокрация. Никой не вярва в нея и егоистите, тарикатите, корумпираните и връзкарите печелят от нея. И никой пет пари не дава за демократичните ценности, камо ли да вярва поне малко в тях...
Дон Поразяващата уста
1.
Това, че аз нещо не разбирам как ще се случи, не означава, че то няма как да се случи.
И все пак недоумявам за някои вероятно на пръв поглед дребни неща.
Най-напред едно общество се разделя като жизнен стандарт в съотношение 10%:90%. И горните 10% изземват държавата от долните 90%.
След това горните 10% в това общество се разделят като материален статус в съотношение 1%:9%. И горният 1% изземва държавата от долните 9%.
Накрая горният 1% в това общество се разделя като съвкупно богатство в съотношение 0.1%:0.9%. И горният 0.1% изземва държавата от долните 0.9%.
