Стратегия Синергия Сигурност

  Многократно съм писал вече, че не съм фен на „ГЕРБ” – нито на неговия лидер, нито на злополучното му правителство.
  Ала моите критики не са по принцип, а принципни.
  Правят ли се грешки и дори безобразия – не мълча, колкото и приятелите да ме критикуват, че така само си отварям фронтове със злопаметни хора, с които често се пресича пътят ми.
  Има ли за какво да се каже добра дума – казвам я.
  На първо четене акцията на МВР „Октопод” заслужава адмирации. И Бойко Борисов ги получава от мен. Не мога да си изкривя душата. Факт.

  В условията на криза (а тя у нас има различни измерения – икономически, финансови, социални и политически – да, политически също), фирмите, които - под една или друга форма, при едно или друго съдържание - произвеждат продукта или предлагат услугата „сигурност”, са изправени пред сериозни изпитания.
  Тези изпитания са от характера на предизвикателства, т.е. всичко или поне много зависи от това – какъв отговор ще им бъде даден.
  Ако отговорът на техните собственици и главните мениджъри е адекватен, щетите ще бъдат минимални, а ползите – максимални. И обратно, при неадекватен отговор щетите ще бъдат максимални, а ползите – минимални.

  Напоследък имах прекрасната възможност да говоря (лекции, презентации, обучения) пред удивителни млади хора.
  Преподавам в различни университети, пред различни студенти, така че знам колко много като количество и колко много като качество момичета и момчета има все още в страната ни.
  Има ги не поради, а въпреки безобразията на Прехода, въпреки разпада на ценностите и принципите, въпреки нискостебления ръст на политическия, бизнес и интелектуален елит, по-скоро – така наречен елит.

  Това е моят разговор с Мария Филева от сайта „Всеки ден”. Аз се опитах да я пренасоча за по-задълбочено и информирано експертно мнение към един мой колега, специалист по Афганистан. На няколко пъти в телефонния ни разговор изтъквах, че не се смятам достатъчно военно компетентен, за да й бъда полезен. Но тя е решила да публикува нашата беседа. Ок, решила е – нейно право е. Вярно е, че най-малкото аз не бих сложил такова, извадено от контекста заглавие. И все пак... Аз споделих с нея това, което мисля, нямам практика да говоря открито едно, а под сурдинка - друго. А и всичко, за което говорих пред нея, съм го говорил и писал още като секретар на президента и практиката и реалността не са ми дали нито един аргумент да се усъмня в правотата си. Най-важното е, че в общи линии Мария Филева коректно и точно е отразила казаното от мен.
  А някои крайни реакции ме карат отново да посоча, че нетърпимостта на новите управляващи към критичното мнение е опасна преди всичко за тях. Защото алтернативните становища, дори и да не са ти приятни, могат да съдържат полезни и подканящи към размисъл тези и идеи. Ако нарцистично се взираш в огледалото на собствената си изключителност и безалтернативност, рискуваш да заживееш в измислен свят, в изкривена реалност, а това като правило свършва зле и то понякога стремително, без възможност да управляваш процеса и без шанс да се адаптираш към неговото негативно ескалиране.

  Този материал е продължение на аналогичния текст от 15 май 2008 година. Даже не е точно да се каже продължение – а повторение, напомняне, предупреждение.
  Защото макар и най-тежко, ракетното нападение срещу летището в Кандахар, чиято охрана е част от бойните задачи на българските военни там, е само едно поредно изпитание от мелницата за насилие, от конвейра за безцелни рискове, от окото на тайфуна и кратера на вулкана, където ние като държава сме пратили наши момчета с неясни цели, неясна стратегия и неясна мисия, която рано или късно ще се окаже безсмислена геополитическа авантюра, а може би и геостратегически провал.