Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Институции non grata за ЕС и НАТО

  И принципно, и по принцип не харесвам самовлюбената фраза "Аз нали ви казвах!", произнесена когато си твърдял нещо много отдавна и накрая си се оказал прав.
  Първо, защото самият факт, че имаш публичност ти дава повече шансове да кажеш нещо на глас, което да бъде чуто от една голяма аудитория като произнесено най-напред от теб, но всъщност мислено от страшно много хора.
  Второ, защото ние непрекъснато произвеждаме думи, тези, твърдения и позиции и така става доста голяма вероятността да кажем нещо, което накрая се сбъдва.
  Но е нелепо да се правим на пророци поради тези два факта...

Не най-добрата идея – ПРБ (Прокурорска Република България)

  Не очаквах, че ще се разгори остра дискусия по повод на следния мой днешен статус във Фейсбук:
  
  "Усмивки от старите статуси".
  
  На 17 май написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  Сега обаче бих написал:
  
  През май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...

Въпросът, зададен от проф. Андрей Пантев е абсурден

  Един сравнително стойностен историк и в голяма степен почтен човек като проф. Андрей Пантев, задава абсурдния въпрос защо нямало протести пред къщите на олигарсите...
  
  По принцип противниците на протестите трябва да се разберат какво в протестите не им харесва. А така:
  - едните казват, че протестите били с твърде конкретни искания, а другите - че били с твърде общи искания;
  - едните казват, че протестите били твърде спонтанни и наивни, а другите - че били твърде планирани и платени;
  - едните казват, че протестиращите били безделници и лентяи, а другите - че протестиращите били от високо платени офиси и успели в живота хора;
  - едните казват, че тези протести нямат край и ще ескалират, а другите - че тези протести скоро ще се изтощат и ще се "спихнат";
  - едните казват, че тези протести няма как да успеят, а другите - че тези протести са контрареволюция, която ще отрече легитимния народен вот;
  - едните казват, че сега не е време за протести, а другите, че трябва да се протестира пред сградите на олигарсите.

Какво ми каза един противник на протестите...

  Вчера един колега във Военна академия ми каза нещо, което първоначално не исках да споделям, за да не стане дума пак за нови разделения между протестиращите и не-протестиращите. Но мисля постоянно за това.
Този колега ми каза следното:
  
  - Аз съм си червен - като военен, отдал 31 години на армията. И когато ме питат, си признавам честно, че съм за БСП.
  Против протестите съм. Но се опитвам да разбера протестиращите. Ходих два-три пъти да ги гледам. В протестите има и много свежи емоции, пълно е с младежи, с веселие, с радостни лица, с карнавалност, голяма част от хората са там просто заради чувството за общност, зарад усещането, че могат да са полезни на страната си.
  А ние пред НДК размахваме юмруци, Но пасаран! Венсеремос! Физиономиите ни озлобени, сърдити, като че ли ще водим партизанска война... Няма тръпка, няма позитивни чувства. Някакви мимики от старите ленти!

Докога ще се търпят недъзите на българската политика и българския футбол?

  Днес беше поредният ден, в който много интелигентни млади хора защитиха като цяло страхотни дипломни работи.
  Всеки, който мрънка, хленчи, стене, пъшка, панкя, оплаква се и пророкува колко калпаво младо поколение е сегашното, има много здраве! Да си гледа работата и да залага на песимизма, да стиска палци нещо хубаво да не се случи, за да може да каже после надменно - Аз нали ви казах, че нищо хубаво няма да се случи!!
  Младите хора са последният истински конвертируем капитал, последното истинско конкурентно предимство на България, те са нейната последна надежда.

Експорт на съдържанието