Така се получи, че статусите ми във Фейсбук от последните десетина дни са свързани помежду си в един накъсан и постоянно допълващ се текст, затова реших да ги събера заедно и да възстановя целостта на занимаващата ме постоянно мисъл за постепенното хлъзгане на държавата ни в еднопартийния тоталитаризъм…
1. От книгата, която чета - за гражданската активност в една от държавите в ЕС (впрочем, тема за размисъл и за панацеята електронно гласуване, за което естествено съм За):
„Взелите участие в изборите за Европейски парламент са много по-малко от изпратилите sms за определяне на победителя в едно [блудкаво] тв-шоу...“.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Постепенното ни хлъзгане към еднопартийния тоталитаризъм
У нас няма нужда от науката за сигурността
Следя без ревност, а със съпричастно разбиране, породено от превръщането на социалните мрежи в една изключително демократична трапеза, как всеки от насядалите край тази трапеза съвсем равноправно и без да търпи възражения, може да си каже какво мисли, да се „изока“, да разясни популярно и да разсъждава в духа на романтичните традиции на „Чичовци“ – по международната сигурност, външната политика, историята на цивилизациите, теория на религиите и културната антропология!
Бежанската криза и посттоталитарните рефлекси на когнитивния дисонанс (с четири postscriptum-а )
Кризата с великото преселение е безпрецедентна. Тя затова е криза - заради извънредността на ситуацията и невъзможността традиционните закони, ресурси, институции и мислене да се справят в тази извънредна ситуация. Рискът бе зле управляван и сега имаме криза, ескалация на несигурността. Без да замъглявам съдържанието с трудни думи, само ще кажа, че проблемът с преселенците от проблем, засягащ сигурността (security problem) стана насъщен проблем на сигурността (securitized problem), т.е. секюритизира се.
Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни
По-младите и особено най-младите в страната имат изкривена оптика за сегашните процеси, защото не знаят какво е еднопартийна система, не знаят какво е цялата власт да бъде в ръцете на няколко души, не знаят какво е тоталитаризъм, не знаят какво е държавата да служи за инструмент на малка върхушка.
„Шум в системата“ днес създава и демократичната видимост, размива се картината и заради възможните дисциплиниращи мерки от ЕС, на които уповаваме и с които се самоутешаваме.
За българската олигархия и нейните метастази
Фирмите в един от нашите градове не се усетиха как докато воюват една с друга и с огромни усилия се опитват да правят бизнес, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, една „избрана” Фирма реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в този град, които са хора на правилните хора в тази държава.
