В сложното, динамично, трудно предсказуемо, нелинейно и изпълнено с потенциални и реални кризи време, постепенно базисната доскоро категория „сигурност” отстъпва мястото си на друга, дори още по-фундаментална категория – „риск”.
Отсега нататък, в продължение навярно на десетилетие, ако не и на две, ние ще преминаваме през труден във всичките му измерения (политическо, икономическо, финансово, социално, религиозно, информационно и т.н.) период от време.
Това ще изисква от нас качествено различно житейско поведение, качествено различно стратегическо планиране, качествено различно приоритизиране на целите, амбициите и стремежите.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Четири лекции: „Увод в управлението на риска (В помощ на започващия дейността си риск-мениджър)”. Лекция 1.
Играта на управление се превръща в игра с огъня (Няколко кардинални, радикални и скандални съвета към Бойко Борисов)
Положението в България започва да става опасно.
Дори Кризата да бе решила - по някакви свои си съображения - да заобиколи страната ни, правителството се държи толкова абсурдно и предприема такива парадоксални действия, че направо я предизвиква, кара я да се разсърди и озлоби към нас, принуждава я да си каже:
”А защо да не мина и през тази държава, след като властта в нея си позволява подобно поведение, а обществото й мълчи и най-много да мучи – в знак на съгласие или в знак на безсилие!”
Отново за делото, което секретарят по националната сигурност на президента води срещу мен (Не най-лесното решение в живота ми)
Делото със съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се състоя днес и приключи. Стигнахме до споразумение.
Споразумението е в духа на отстъпките и компромисите, които бях готов да направя (както може да се види от предходните ми материали тук).
Аз не приех да се извинявам публично, камо ли пък на моя сайт. Приех да заплатя 1500 лв. сумарно - за съдебните разноски по делото и за овъзмездяване на понеслото ущърб достойнство на Румен Марков. И оттеглих думите си пред Съда.
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 9
Така наречените „преговори” между моя адвокат и адвоката на съдещия ме за обида Румен Марков (секретар по националната сигурност на Георги Първанов) се оказват пред пълен провал.
Поредното дело е утре, 25 март, 9.30 ч., а към днешния ден споразумение няма.
Причината за това е изцяло у Румен Марков. Защото с цялостното си поведение той показва, че не иска нормално, разумни и мъжко споразумение. Той иска или да бъда унизен, ако приема неговия ултиматум, или да бъда осъден, ако не го приема.
Защото неговото е ултиматум – ултиматум на силата, облечена във власт и на властта, облечена в сила.
Как секретарят по националната сигурност на президента ме дава на съд (Народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!) – 8
Днес ми бяха спуснати „отгоре” исканията на секретаря на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов), при изпълнението на които той няма да продължи своето дело срещу мен.
Всъщност, това не са искания, а ултиматум за безусловна капитулация.
Ултиматум на силата, облечена във власт.
