Понеже от 2009 г. ( а не от 2013 г.), както абсолютно лесно може да се види на моя сайт, бях по своему последователно и безпощадно критичен към управлението на "ГЕРБ", си позволявам да кажа две думи за непрекъснато набивания в общественото съзнание сега въпрос "А къде бяхте, когато?" (с версии "А защо мълчахте, когато?, "А защо не протестирахте, когато?").
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
В българската политика прасето, пуснато под одъра винаги се качва на него
- Един болен човек някога написа бълвоча "Моята борба", а политиците, вкл. левите такива, се боричкаха в парламента и като си правеха тънки сметки, си строяха изкуствени замъци върху подвижни пясъци. Даже някои богати евреи нямаха нищо против да се изпуска парата на нацията, стига бизнесът да върви...
Господ да опази протестиращите от някои подкрепящи ги!
„Ако зависеше от мен, бих организирал протестите по-нарядко, но всеки път с ясни политически искания, защо не - с малко от ония демодирани политически речи.”
Ивайло Дичев
http://www.dnevnik.bg/intervju/2013/06/26/2090201_ivailo_dichev_protestut_suzdava_jiva_grajdanska/
Страшно далеч съм от мисълта, че всеки, който не мисли като мен е лош човек! :) А книгите и другите публикации на Ивайло Дичев следя с интерес, защото е много интересен автор и изключително силен учен.
Давам линк към това интервю на Ивайло Дичев по четири причини.
Станишев драматично пропусна момента да си подаде оставка и повлече и завлече правителството
След промените само два парламента са си прекратявали мандата доброволно - Великото Народно Събрание и 36-то Обикновено Народно събрание.
Аз бях и в двете.
Затова една моя леля се шегува: "Те затова сами се отказаха от благинките и привилегиите, защото повечето от тях бяха като моя племенник - наивници, ще ми се борят за принципи, за ценности, за убеждения! Я си сЕди там и се гледай интереса!"
Останалите парламенти или бяха прогонвани с камъни и дървье, или най-непукистки и с биволско търпение си изкараха четирите заветни мандатни годинки, без значение какво мислеше народът за тях. И той след това показваше на парламентарното им мнозинство какво наистина си е мислил...
Защо пък точно това пиша сега.
И пак за протестите – какво бих посъветвал, ако мен ме питаше някой...
Не слагам на една плоскост като антагонистични, но огледални образи протестиращите и непротестиращите,
защото смятам, че има дълбоки причини за протести и когато е сринато доверието в институциите след безумни кадрови изнасилвания на здравия демократичен разум и почтения човешки - да, човешки, а не само политически, морал,
единственият разумен изход бе оставката на Сергей Станишев.
Това, че той не я подаде е трагично пропуснат момент да се нормализира по европейски ситуацията у нас и с това обвърза фатално себе си със съдбата на правителството, създаде трудно управляем риск от ескалация на процесите и остра конфронтация в обществото.
