Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Наглост на ен-та степен

  Когато казвам, че в България тече процес на ескалираща деморализация и атмосферата в страната става все по-уродлива
   (а това хвърля тежка сянка върху малкото даже, което е положително в икономическите параметри на съвременната ни ситуация),
  всъщност имам предвид и такива неща като днешното заявление на бивш много значим представител на властта в борбата с организираната престъпност и настоящ бос в "Аркус".

Дилетантство или нещо още по-страшно...

  Направо ще споделя какво ме тревожи - никъде в науката за сигурността и в практиката на борбата с престъпността и особено с организираната престъпност, не се казва, че управленските етажи на системата за национална сигурност трябва да свалят като на шега картите на масата и да споделят съвсем откровено класифицирана информация, вместо да я използват, за да ударят внезапно престъпността и особено организираната престъпност!

Масова бенчобенчевизация

  Всяка партия на статуквото си има такива като бенчобенчев. Въпросът не е Дали си има?, а Колко си има?
  Масова бенчобенчевизация на партиите.
  И те си цакат бенчобенчевците.
  Така фокусът на общественото внимание се насочва към поредния хванал се в капана бенчобенчев. И той, понеже му е обещана пълна закрила от партията, с която е имал алъш-вериш, е сварен по "бели гащи", изобщо не знае и не мисли какво говори и затова откровено изглежда като идиот. Всеки следващ бенчобенчев изглежда по-голям идиот от предния.

Полът като биологическа предопределеност и-или социална роля.

  В съседния блок от няколко години наблюдавам две деца - сестриче и братче, или близнаци, или сестричето е малко по-голямо, но братчето е по-едричко и са като две капки вода.
  Винаги майка им бе с тях - на пазар, до училището, на разходка... Бащата обикновено ръчка нещо по колата или бистри футбол на пейката между блоковете с други мъже. А като мина аз, подхвърля нещо и за политика, макар да знае, че няма да ме въвлече в разговор.

Увереността на идиотите в себе си

  Нашият народ понякога е "стрелял" точно в десетката. Всъщност, не знам защо се казва "точно в десетката", макар че се досещам. Но аз никога не съм стрелял с нищо друго, освен с думи...
  
  Та народът ни го е казал много точно:
  Луд умора няма.
  
  През живота ми много хора са ме ядосвали или са ми късали нервите. Но най-много пакости са нанасяли именно онези, за които се отнася тази поговорка.

Експорт на съдържанието