Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Тони Джъд в сътрудничество с Тимъти Снайдър, „Да мислиш двайсети век“ и Тимъти Снайдър, „Пътят към несвободата“

  Две принципно важни книги!
  Първата е написана в сътрудничество с Тимъти Снайдър – на базата на разговори с неизлечимо болния Тони Джъд, втората е авторска на Тимъти Снайдър, поредната негова книга, излязла на български език...

Колкото по-малко е сигурността в една държава, толкова повече професори по сигурност има в тази държава

  Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование!
  Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея.

Лошата конструкция на държавата

  1.
  Виждам се с двама колеги по наука случайно в метрото. Предлагат да се качим горе в подлеза и да изпием по кафе. Казвам им, че имам работно време, а то се смята за по-важно от всичко друго. Дори в науката.
  Сядаме на пейките долу, докато край нас профучават бързащи хора и се носят мотрисите в едната и в другата посоки.

Каква деградация – от Тачър до Мей

  1.
  Историята предупреждава, макар рядко някой да се учи от нея и още по-рядко да помни поуките, които тя ни носи.
  Едно време имаше Хърбърт Хувър и Невил Чембърлейн.
  С тях дойдоха катастрофите - Великата депресия и Световната война.
  И в най-мрачните си прогнози не съм допускал преди време, че днес ще има Доналд Тръмп и Тереза Мей. Изключително опасни персони, вредни и реакционни - така мисля аз, не натрапвам мнението си другиму.

Безвремието на застоя

  Не съм гледал онова, което Пловдив е предложил на 12 януари, защото не е представлявало приоритет за мен, след като приятели са ми казвали за невъобразими проблеми, безвкусица, непрофесионализъм и корупция в този град.   А и не съм аз компетентен да се произнасям от името на обществото за творческите достойнства на самото мероприятие.

Експорт на съдържанието