Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За всяко статукво най-опасният противник е науката

  Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
  В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.

Първосигналната искреност на горчивия плач по Европа

  Подозирам, че горчивият плач по Европа и „свалените гащи на Запада“ на някои много важни персони в българската политика, правосъдие, икономика, финанси, култура, спорт и медии има сред своите причини и искреност, съвсем първосигнална искреност.
  А тази искреност е свързана с паническото им осъзнаване, че:
  1. Реалните големи пари, които те по най-лесен начин получават и най-безотчетно присвояват в своя полза - това са европейските пари.

Триптих за едно посещение или всички сме малко парле ву франсе и много вив ла франс...

  1.
  Стори ми се, че днес нашата комплексираност и провинциалност изби на повърхността с цялата си сила.
  Прав ще се окаже моят приятел, който казва:
  - Соцът, българският соц най-сетне намери себе си - в демокрацията, в българската демокрация.
  Аз само ще го допълня:
  - Българският соц можеше без демокрация, но българската демокрация без соц очевидно не може…

Глупавият часовникар и Умният часовникар

  Нашето управление през последните (най-вече и особено) 10-15 години ми прилича на работата на Глупавия часовникар от притчата за Глупавия и Умния часовникари.
  
  Работилниците на двамата часовникари били една до друга, те правили едни и същи часовници от едни и същи части. Като умения, според хората от градчето, уж били горе-долу еднакви. Въпреки това единият фалирал, а другият просперирал.

Двете възможни реакции в извънредната ситуация на стихийното бедствие

  Европа е изправена пред изключително сериозен проблем, резултат от влизането в резонанс, от преплитането и взаимното разпалване помежду им на две много опасни явления:
  1. рязкото засилване в различни общности на нашия континент на Ислямизма с неговите опасни характеристики – фундаментализъм, радикализъм, екстремизъм и фанатизъм (все по-често и на все повече места ние наблюдаваме абсолютно масова и безпрецедентно агресивна ислямизмизация на цели мюсюлмански анклави);
  2. безпрецедентната Бежанска вълна (вълни).

Експорт на съдържанието