Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Вероятно аз съм абсурдът

  На всяка крачка се натъквам на абсурди! Няма как да не си помисля като бивш математик, че ако реалността в толкова много отношения ми изглежда абсурдна, то вероятно тази реалност е новата нормалност, а аз съм абсурдът...
  1. Сутринта здрав и прав мъж в златна за труд и реализация възраст прескача въртящата се рамка на входа на метрото заедно с 12-14 годишния си син и като самодоволни победители нахлуват вътре да се возят безплатно и дори изпреварват 2-3 жени и се хвърлят подобно на първобитни завоеватели на седалките...

Фалшифицирано отразяване на фалшифицирана реалност

  Ние се взираме във фалшивите, фалшифицираните новини. Но фалшифицираните, фалшивите новини са невярно, тенденциозно и умишлено лъжливо отразяване на действителната реалност (макар че реалността винаги би трябвало да е действителна).
  По време на късния соц имаше друго явление - вярно, по-скоро с имитация на обективност, отразяване на фалшивата, фалшифицираната, измислената реалност. И то, дори да бе понякога добронамерено, се възприемаше от голяма част от обществото като пропаганда и агитация.
  С идването на демокрацията имаше тайни надежди, че журналистиката ще бъде реабилитирана и ще започне да отразява вярно действителната реалност. За съжаление, шепа езикови грубияни, меркантилни мошеници и арогантни циници превърнаха пресата в оръжие за масово психическо поразяване и опростачване на народа. На партиите подобна преса много им се хареса. С малки изключения те искаха точно такава преса, за да направят народа точно такъв, какъвто им трябва - изпростяващ, лесно манипулируем, леко поддаващ се на слухове и клевети, елементарен за управляване. Ние сме прости хора, демек, и ще се разберем.

Разликата между агонизиращия и жизнения организъм

  "Урокът, който не-ердоганова Турция ни даде" - http://nslatinski.org/?q=bg/node/1113.
  
  Това съм го писал преди няколко месеца. Почти същото бих написал сега.
  Разбирате ли разликата между агонизиращия и жизнения организъм?
  Единият е безразличен към своето бъдеще, а от настоящето си иска само едно - да не стане по-лошо от сегашното лошо; да не се случи нещо, което да е резултат от неговите съпротивителни сили; да зарови главата си в пясъка, защото заровена главица в пясъка сабя не я сече; да продължи да хленчи и да се вайка и да каже за онези, които се разпореждат със съдбата му - да правят каквото щат!

Ама вярно били готови за бунт

  Вчера си говорим с мой близък. Той ми разказва следната история, която общо-взето звучи доста типично за нашите географски ширини.
  
  - Отивам в една институция да си взема нужната ми справка. Там имам приятел и двама добри познати, та реших да използвам случая да обядваме заедно във ведомствения им стол, че и аз да хапна нещо по-прилично на по-прилични цени, щом така и така съм там.
  Като си свърших работата, отидох при приятеля, да се съберем, значи, в кабинета му. И се събрахме. Пък като започнаха те тримата един през друг – как в тяхната институция не се търпяло, как новото ръководство хал хабер си нямало от работата, как било диктатура, Оруел направо, доносничество и надзор, как се били унижавали професионалистите, как всичко отивало по дяволите, защото се рушало, станало много тежко и те щели да се разбунтуват много скоро.
  Аз ги питам – защо си мълчите, защо давате да ви мачкат, вие поне сте тук от гръбнака на институцията, ако се опитате, ще сплотите хората зад вас, ще отидете по-нагоре, ще се оплачете в медиите? Какво ще ви направят, ако сте единни?

Българската армия заслужава много повече

  Не. Не разбирам, наистина не разбирам това масово коментиране на една фраза за нови бойни самолети.
  
  Да. Да, това, което не е трудно да се разбере, е че все пак фразата е на много високо отговорно лице в държавата.
  
  Но. Но какъв е смисълът да се дискутира тази фраза, след като много, твърде много пъти досега е казвано от това високо отговорно лице по същия начин нещо. После е казвано нещо противоположно на него. А след това е казвано нещо, което е противоположно и на първото, и на второто. Могат да се посочат редица примери, ала за повече убедителност на написаното, ще напомня само за АЕЦ Белене и Южен поток.

Експорт на съдържанието