Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Аз вече знам за кого както и за "ГЕРБ" в никакъв случай няма да гласувам (Време е не просто за избори, а за Избор)

  За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.
  Демокрацията доскоро - говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване - бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:
  ▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
  ▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

За един доклад за националната сигурност и рисковете до 2020-2025 година (Първи впечатления от чутото и видяното)

  Днес, 16 април, в Гранитната зала на Министерски съвет бе представена концепцията „Национална сигурност на България: рискове до 2020-2025 година”, разработена от фондация „РискМонитор” по проект, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
  Веднага ще кажа, че в екипа, извършил изследването има някои респектиращи, силни, стойностни и много интелигентни имена, с ясно изразена дясна политическа и ултралиберална икономическа ориентация - хора, владеещи до съвършенство способността да печелят отлично финансирани от Запада проекти, да говорят абсолютно мъдро като политическа коректност и да предпочитат да пишат правилно, а не вярно, когато правилното и вярното влизат в конфликт.

Предписаният изборен сценарий все още може да бъде опроверган (Малко патетични и революционни мисли на един умерен еволюционист)

  България поне в едно нещо може би някой ден ще служи за пример и ще бъде цитирана във всички учебници по сравнителна политология, политически инженеринг и технологии за преднамерено информационно въздействие върху обществото (промиване на мозъци, пропаганда, PRопаганда, PR)...
  Ние всички - кой в ступор, кой в стрес, кой в страх, кой просто като в стадо - наблюдаваме как с всеобща мобилизация на медийни, социологически, финансови и репресивни ресурси народът ни е оставен - като фасада, като имитация и симулация - да си играе на избори, но ще бъде получен ПРЕДВАРИТЕЛНО ЖЕЛАНИЯТ РЕЗУЛТАТ!
  В такъв чист, лабораторен, опазен от примеси, външни въздействия, токови удари и блокиращи работата вируси вид едва ли някъде е решавана толкова перфектно задачата да се получи на изборите точно това, което трябва да се получи!

Интервю за Юлия Кулинска, вестник „Дума”

  Интервюто може да се види също и на http://www.duma.bg/node/51742.

  - Уличните протести постепенно затихват. Недоволните българи излязоха на улицата с искането за нормалните отношения между гражданина и държавата в едно демократично общество, които у нас не са партньорски, а властнически. Защо обаче протестите бяха опитомени и не можаха да родят своите лидери?
  - Най-напред да споделя мнението си, че българското гражданско общество, чрез десетки хиляди свои предствители излезе на улиците не просто заради острата необходимост от нормални отношения между гражданина и държавата, а най-вече и преди всичко, за да заяви много ясно и с драматична острота, че моделът на Прехода е провален, че Преходът е откраднат от българския народ в полза на една върхушка от алчни, клептомански и антинационални олигарси, които управляват страната заадкулисно и че така повече не може да продължава, защото под заплаха е поставено оцеляването на България не просто като нормална европейска държава, но и като социум, като народ.
  Вече и с невъоръжено око се вижда, че България се превръща в коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се поединично индивиди и управлявана по възможно най-неефективния, а вече все повече и чисто криминален начин - зад паравана на формални демократични процедури.
  А протестите затихват поне по 4 логични причини.

За Долния праг на несигурност на нашето общество (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)

За долния праг на несигурност (Мисли, породени от блестящ текст на Веселина Седларска)
  Веселина Седларска е написала поредния си абсолютно силен текст!
  
  Веселина Седларска, „Невидимата България”, http://reduta.bg/v2/article/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D....
  
  Ето тези нейни няколко изречения ме накараха да напиша това, което можете да прочетете тук:
  
  "Много грешим, когато си мислим, че хората се самоубиват, защото нямат повече с какво да живеят. Хората се самоубиват, когато нямат повече за какво да живеят. Да нямаш с какво да живееш, е бедност. Да нямаш за какво да живееш е екзистенциален вакуум. Той е черната дупка, която поглъща живота. Бедността не убива желанието за живот, ако има за какво да се живее, ако виждаш смисъл, ако имаш цел, ако си представяш утрешния ден. Екзистенциалният вакуум идва, когато от живота е изсмукан смисъла и бъдещето е също толкова празно, колкото настоящето. Настоящето не може да бъде понесено не когато е тежко, а когато е без обещание за бъдеще. Човек е в състояние да понесе и най-тежкото страдание, ако вижда в него смисъл.”
  
  Жалко (тук вече говоря аз, а не тя), че мърлявите ни, дребни и ситни като камилчета политици не схващат, че вече става дума за социални патологии в нашето общество, а не за отделни изолирани случаи на "изпушване".

Експорт на съдържанието