"През 1937 и 1938 г. се извършват средно по 2200 ареста и над 1000 екзекуции на ден. НКВД изтръгва показания чрез мъчения дори от хора, които не са изправени пред съд, защото по този начин изпълняват квотите си – събират все повече имена на съучастници – и което е по-важно, защото Сталин настоява за това, той чете ненаситно протоколите от разпитите. Дори и когато „самопризнанията“ са редактирани от него, той ги възприема за истина, подчертава пасажи, праща копия на политбюро и ги смята за „доказателства“. През двете кошмарни години Ежов му дава над 15 хиляди „специални папки“, средно по 20 на ден, по много от които Сталин прави бележки и ги връща с допълнителни инструкции.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Живеем в непрекъснат скандал
Нека се запитаме - поне ние, които все още можем да мислим и ни се иска да мислим:
Харесва ли ни ситуацията в България?
Моят отговор на този въпрос е отрицателен!
Ние живеем в един непрекъснат Скандал. Всеки пореден скандал е частица от големия Скандал, в който живеем. Постоянно се случва нещо грозно, противно, отблъскващо, уродливо... И дори да има позитивни явления, те са опръскани с кал от поредните проявления на големия български Скандал, в който сме затънали до веждите. По очите ни е полепнала мътна тиня от това блато на ежедневни извращения на нормалността и омаскарявания на демокрацията. И навярно затова трудно виждаме истинското положение в страната.
Сами си носим въжето
1.
Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование!
Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея.
И тези дни научих поредното световно, европейско, регионално и най-важното национално неизвестно лице, станало професор по сигурност!
Нещо не разбирам, ама абсолютно нищо не разбирам!
1.
Талмудът е казал, че ние виждаме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
Питам се какво става с човека, ако вижда нещата такива, каквито те изобщо не са?
2.
Все същото, за което писах преди няколко дни - купчинката пясък от даден момент нататък се срива дори от една добавена песъчинка;
чашата прелива дори от една капка;
колата се обръща дори от едно камъче;
Не Дали, а Кога…
Отдавна стана, откакто бях написал за убедеността си, че
стабилността на безвремието и не-промяната, която навират в очите ни, с която сковават нашите надежди и която налагат с мощни (властови, икономически, финансови, силови и пропагандни) средства,
може да се срути не чрез симетричен отговор с еквивалентни по мощ средства.
