1.
Светът не е спокоен, а се задава буря – вятър и дъжд. При приближаването на бурята лястовиците стават неспокойни – пърхането на крилата им обаче не може да попречи на идването на бурята.
Мао Дзедун
За да разберем какво се задава у нас, можем да заменим:
"Светът" с "България"; "лястовиците" с "властниците"; и "Мао Дзедун" с "Хората, които са омерзени"...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Един ден от живота на държавата в мои накъсани размисли
За доносничеството и за доносниците
С Науката за сигурността (която е все повече не просто една от науките за обществото, а Науката за обществото), за да бъдат анализите ми максимално обективни, както и чрез моя нарастващ с неумолимото натрупване на годините жизнен опит, което прави изводите ми донякъде субективни, аз постоянно се вглеждам в нашето общество и се опитвам да видя развиващите се в него тенденции. Това ми носи все повече печал и все по-задълбочаваща се тревога.
Понякога някой от онези, от чиито решения завися, се разпознават в дадена, изследвана от мен тенденция, обиждат се, озлобяват се, мислят си, че аз визирам тях. Но моя ли е вината, че в обективната, според моите наблюдения, тенденция, те виждат себе си, своето субективно проявление? Вината всъщност си е тяхна и ако в огледалото на дадената тенденция те са съзрели своя изкривен образ, то това е не заради огледалото, а заради онова, което се отразява в него.
Враг Номер 1
Това нагло и просташко "Локо София" ме нарани отново и за сетен път като българин, гражданин, университетски преподавател, родител.
Но всъщност нищо повече от това, което съм написал преди три години не мога да добавя. Всъщност, на тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.
Колективният Чакъра
За жалост, за жалост, Господ може да пази куцото пиле България от тероризъм, мащабни бедствия, аварии, катастрофи, земетресения, фукушими, пандемии и други разрушителни извънредни ситуации, но не можа тези 30 години да я опази от некомпетентното държавно управление. Неговите, на държавното управление, жертви са най-много, с пъти повече от всичко останало!
Жесток повод да си дадем сметка, че нашето общество е много болно
Зверското убийство в Русе ни даде - на толкова жестока цена - да се огледаме в огледалото на сегашното състояние на нашата страна.
И ние се огледахме - власт, гражданско общество, отделни индивиди.
Това, което ни показа огледалото - макар в различна степен - не е никак естетично и ние всички имаме повод за огромна тревога, нуждаем се от опомняне и освестяване.
