Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

С увредени гени тя променя нашата ДНК

  Сидхарт Мукхърджи, "Генът: една интимна история".
  Чудесна книга за гените, генома, ДНК, еволюцията, настоящето и бъдещето, което идва на смяна на днешното общество.
  Аз изполвам примери в същия дух и от подобни изследвания, за да поясня на студентите какво би могло да дойде на мястото на Обществото на риска, Рисковото общество - а именно Обществото на предизвикателствата, "Предизвикателственото" общество.

Власт без Идеи, Вяра, Наука и Култура

  Вчера привечер, докато разглеждах щандовете на Панаира на книгата, ме спря приятел от едно време, който поради водовъртежите на живота постепенно премина в категорията познати.
  Заговорихме се на по кафе от един автомат. Мислех си, че пак ще ми иска някакво съдействие, когато съм можел, помагал съм му, сега вече нямам такива възможности. Подозирах, че като мнозина приятели, обичаше да ме използва. А може би не е имал друг изход. Но не, този път не ми се оплакваше. За друго стана реч. Той ми обърна внимание на неща, които не, че не бях ги забелязал, но не бях се замислял достатъчно над тях или най-малкото – по този начин.

Диптих за всеобщия цинизъм...

  1.
  Около 15.30, автобус 72. Пътниците са около 15.
  Две девойки разговарят брутално шумно и тотално непукистки спрямо останалите хора, които ги поглеждат с надеждата, че ще намалят децибелите. Но девойките пет пари не дават за умоляващите или разгневени погледи.
  Жена на около 40 казва:
  - Тези двете са от 80-те процента!
  Друга жена на около 50:
  - Народът го е казал - рибата се вмирисва от главата.
  Мъж на нейната възраст:

Поръчково, избирателно, с двойни стандарти

  Някога, в началото на демокрацията, всички силови и репресивни структури бяха под пълния контрол на, както пишехме тогава, БСП (к).
  Когато с малко, но завинаги дойдохме ние от СДС на власт, един от първите проблеми беше как да се демократизират тези структури, за да се разхлаби тройният репресивен възел, стегнал Перник.
  Много си блъскахме главите, а аз предложих хората от СДС с позиции във властта - двама народни представители, председател на Общинския съвет, кмет, секретар на общината, заместник-областен управител, заместник-министър - да поставяме енергично този проблем пред трите власти за намиране на някакво демократично решение.

Приватизацията на демокрацията

  1.
  Някога за един висш политически турист у нас злите езици говореха и злостните пера пишеха, че самолетите с него се разминават над територията на България.
  Сега нещо започвам да се опасявам, като гледам как самолетите на първите лица на страната ни непрекъснато и с все по-нарастваща честота се разминават над територията на България.
  А защо се опасявам ли?

Експорт на съдържанието