И двамата Иво Христов са много интелигентни. В това няма спор. Изключително интелигентни.
Независимо от гафа на Иво Христов-1 с Боко Харем, аз не съм си променил мнението за него като за сериозен, креативен, високо образован интелектуалец. И нямам проблем с това, че е в президентството.
Моят проблем е, че в президентството е Иво Христов-1, но и то, както и логорействащата част от БСП са обзети от духа и прокобите на Иво Христов-2.
Това е едно левичарско,
хиперманихейско (по-просто казано - черно-бяло),
интелигентстващо (в духа на пасивната, вечно сърдита, начетена и затова лесно намираща силни думи част от съветската интелигенция, чиято борба винаги е била да се нареди сред популярните, имащите специален статут, обласкани от властта и живеещи в охолство нейни избрани любимци),
прекалено истеризирано,
леко плагиатстващо от д-р Николай Михайлов,
лицемерно социалстващо,
умишлено сиромахомилско,
апокалиптично мислене.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Гуру на неизбежния фатален изход за България
Молба за милост към Елена Поптодорова
1.
В политиката с Елена Поптодорова бяхме първо врагове, после противници, след това опоненти, накрая просто на различни позиции.
Не мога да приема и затова не искам да повярвам, че това, което се е случило с нея е точно това, което се е случило.
Не искам да й бъда адвокат, но ще разкажа два случая набързо.
Първо, през пролетта на 1992 г. ме поканиха на една конференция в Берлин на Западноевропейския съюз (ЗЕС). После внезапно се оказа, че не просто ще присъствам, но ще имам пленарен доклад в първата сесия, заедно с ... Ханс-Дитрих Геншер, Егон Бар и полския външен министър Кшиштоф Скубишевски! Аз, довечаршият програмист от Червена могила, Радомир!
С помощта на български експерти подготвихме моето изказване (за първи и последен път мое изказване в първия си вариант бе подготвено от други хора). Това добре, но английският ми не бе като за такъв форум.
Да напомня също, че по това време ние СДС бяхме натикали БСП в ъгъла и дори в парламента ги карахме да се представят дълго и широко - от БСП до ... Ера-3. А Доган ги забраняваше.
И точно тогава, понеже Елена има перфектен, невероятен английски, аз я помолих да ми запише на касетофонче моя доклад - като го прочете ясно и отчетливо. Тя веднага се съгласи. Аз го изслушах поне 200 пъти и на конференцията се справих нормално. Дори великият Геншер ме поздрави...
Може да не е робство, но роби – много и все повече и повече
1.
Прекрасно е, че има национални празници с висок патриотичен заряд! Ще изговорим с родолюбив патос банални, но изпълнени с национална гордост слова. Ще качим по ФБ-стените си вдъхновени от българщина кадри и слогани. Ще закачим на терасите си трибагреници. Политиците ще се възползват от изгодния случай да се покажат като първи защитници на народ и родина и още по-първи радетели за ново възраждане. А държавниците като не могат да измислят нещо по-оригинално от политиците, ще кажат за 139-и път, че да си българин не е участ, а чест, макар животът у нас да им доказва точно обратното.
Наистина е прекрасно да има национални празници с висок патриотичен заряд. Как иначе, освен с думи изтъркани от употреба ще изпълним набързо дълга си на Българи и задълженията си към Отечеството!?
Лъжливата сврака с двата крака
Не съм ничий защитник, камо ли пък нечий адвокат. Нямам отдавна някакви различни от тези на обикновените хора секретни информационни източници.
Не зная доколко се получава, но се старая да следвам своите принципи и разбирания. Другите имат свои принципи и разбирания. Понякога между нас има съвпадения, понякога - не. С някои хора съвпаденията са повече, с други - по-малко. Има множество такива, с които нямаме нищо общо, никакви подобни или приличащи си принципи и разбирания. От друга страна - и това не е странно - няма хора, с които да имаме абсолютно съвпадение на всички наши принципи и разбирания. Като резултат от всичкото това, докато с някого сме на сходни позиции, той ме уважава и даже ме хвали, после настъпва разминаване и тогава черна котка преминава между нас. А аз ставам по-черен от дявола за него.
Ето защо можем да спорим, може казаното от мен да е спорно. Но все пак - ние всички сме били свидетели, как един човек на най-високо управленско ниво постоянно шмекерува, говори както му падне, сутрин - едно, на обяд - коренно противоположно, вечер - коренно противоположно и на това сутринта, и на това на обяд. Многократно сме чували от него търчи-лъжи, както и това, на което в Перник му казват Така си ма'а. Изхвърляния, нелепости, подлъжквания, абсурди, нелепици, смехотворни твърдения, дрънчащи на кухо.
И всичко се забравяше, прощаваше, голяма работа - та нали то всеки човек прави така - мами дори без особена нужда, камо ли пък ако се налага, слъгва за щяло и нещяло, разправя небивалици, преувеличава, раздува, баламосва...
Доброто ченге, Лошото ченге и Лудото ченге
Очаквам да видя какво ченге ще бъде американският министър на отбраната. Може пък той да е Нормалното ченге.
От ФБ-приятел се "снабдих" с този линк (https://tvrain.ru/teleshow/videooftheday/munich_speech-428005/) и понеже имаме и доста различни ФБ-приятели, аз давам възможност на още хора да чуят тази много показателна и подлежаща на различни анализи реч, всъщност даже не реч, а кратко слово.
Като секретар по националната сигурност на президента Първанов имах възможността 5 години поред да бъда в същата тази зала на същата тази конференция и да слушам речите на президенти, вицепрезиденти, премиери, министри на външните работи и министри на отбраната. А тогава на дневен ред бе Ирак.
