Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Обществото угасна, стана пластмасово

  Тази нощ близък човек ми е пратил това писъмце, след като докато се е ровил в свои неща е намерил този вестник с материал за първия митинг в Перник преди малко повече от 28 години.
  Ето какво ми е написал:
  "Прочетох 2 пъти текста: какво време в сравнение с днешните унили години в България! Последната година на истински протести беше сякаш тази на Пламен Горанов. След него българското общество угасна, стана пластмасово, измутря до най-ниския слой. Сякаш свестните хора измряха или емигрираха тотално. Или станаха неоткриваеми - завряха се в най-затънтените села и махали, откъдето ако ги извадиш вече на светло в "обществото", биха изсъхнали на момента, като откъснато цвете от градината, оставено без вода. Наскоро посетих с мой близък човек църквата в Чуйпетлово.

Поле от политически трупове

  Още кънтят в душата ми вчерашните думи на онзи някогашен подполковник и привърженик на БСП, настояща охрана в една банка:
  - Най-лошите от нас и най-лошите от вас се сдушиха и ни яхнаха и вас, и нас за много дълго, а за такива като мен и теб, кажи го - до живот...

Плъзгане по безперспективна писта

  Споделено от двама приятели в разговор с мен.
  
  Първият приятел, по-многословният:
  - Може би управляващите в началото, преди малко по-малко от 10 години, наистина да искаха да създават, да строят, да произвеждат реални неща, с които да извършат добри дела за България.   Но те се плъзнаха по една безперспективна писта – да обвързват прекалено силно и шумно това, което правят с пропагандата какво са направили. Така постепенно изместиха центъра от значимостта на направеното към гръмкостта и забележителността на представянето му. И неминуемо стигнаха до ситуацията, когато не правят нищо съществено, но за сметка на това тръбят чрез медиите колко много са направили. Това пренесе всичките им усилия на пропагандния фронт.

Докъде я докарахме, наистина

  Споделям без да съм поискал разрешение този статус във Фейсбук, защото той казва много по-ясно и убедително от мен същото, което аз си мисля от сутринта.
  А не ми е било поискано разрешението за това... :)
  Снощи не бях гледал директното излъчване. После си пуснах речта на Туск и я възприех емоционално, като всеки обикновен и зажъднял за нещо повече от плоски шеги и словесен бабаитлък в политическото говерене, българин.
  Но сутринта изгледах отново тази реч и се замислих в ето следния дух.

Юнкер, Юнкер, ти ярко пак пламтиш!

  Моята главна тревога в писанията ми по международната сигурност е, че аз залагам на европейската карта, а не е ясно дали такава карта изобщо има в геоколодата.
  За мен Туск е настоящето на ЕС, но винаги съм чувствал, че нещо у него недостига, за да бъде той бъдещето на ЕС. Не зная кой политик е най-близо до представата ми за лидер на бъдещето на ЕС.
  Вътрешният мой глас и някои приятели ми подсказват тихо - Макрон, Макрон, Макрон!
  Не знам. Макрон? Дано или Да, но...

Експорт на съдържанието