Стратегия Синергия Сигурност

  Преди 2-3 дни добър познат със системно мислене ми описа безумните ядове и тревоги, които им създава техният шеф – направи го в отговор на мой статус за нахлуващите на всички нива ръководители, съчетаващи задължително въпиюща до потрес некомпетентност с агресивен до мизантропия манталитет, а нерядко и с очевидни психологически комплекси, ако не и очевадни психически деформации:
  
  - С всяко ново назначение става от лошо – по-лошо.
  
  --- Първо ни ръководеше
   „ПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той познаваше организацията, която управлява, милееше за нея и гледаше да я подобри, да я оптимизира и издигне на ново равнище.
  --- После ни назначиха и започна да ни ръководи
   „БЕЗПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той бе от нашата организация и бе достатъчно разумен да на прави нищо, защото знаеше, че пипне ли нещо, пипа всичко и понеже нищо не разбира от управление на организацията, не желаеше да й навреди по какъвто и да било начин. Нещата се движеха от само себе си и не по най-добрия начин, защото бяха оставени фактически на самотек.
  --- След това лансиран от властта като ръководител дойде
   „ПОЛЕЗНИЯТ ИДИОТ”

  Колеги и приятели знаят, че винаги съм казвал: Недейте по всеки повод да се обръщате към мен с професор - аз съм професор само в университетските аудитории, още повече че днес професор е длъжност и то само там, където си спечелил конкурс за тази длъжност.
  След бруталния погром над системата за научни степени и звания, в България куцо и сакато, както се вика, започна да става професор. Ситуацията е позорна, девалвацията - кошмарна.   Ето сега видях още една, обичаща чужда държава повече от своята, особа се изкиприла с проф. пред името без да има елементарни качества за това. Китай ряпа до яде, надминахме го по абсолютен брой професори.
  Друг е въпросът, че тия дни едни всезнайковци искат да залюлеят махалото в обратната крайност - ние станахме, повече вече край! - искат да набримчат количествени критерии без никакво отчитане на качеството, с което да спрат развитието на стойностните хора без връзки и властови позиции.
  Всичко у нас се държи така, като всяка изпаднала в хаос и анархия система - каквото и да се прави, само умножава хаоса и задълбочава анархията.

  Обикновено бързам да кажа нещо, което да покаже, че в никакъв случай не правя абсолютни обобщения по професионален, социален, политически, ценностен и т.н. признак и принцип.
  Например изрично подчертавам, че имам чудесни приятели - и това е така - които са били в ДС, за да стане ясно, че за мен ДС е много уродливо нещо, но приятелите си ги ценя и ги смятам за стойностни хора, за достойни човеци.
  Или изтъквам, че имам уважавани, точни и ясни приятели-колеги от един университет, чиито практики принципно не одобрявам - а именно да "продава" научни степени и звания на политици в замяна на политическо влияние, което носи на този слабичък университет силни аргументи и дивиденти в нашата наука за сигурността, в която ролята му е значително, ако не и определяща.
  Или посочвам, да се знае отлично, че имам приятели, които симпатизират на БСП и самият факт, че са ми приятели означава, че се радвам, че са ми приятели такива личности като тях, нищо, че БСП за мен е едно от проклятията и може би Проклятието на Проваления Преход.
  Е, не съм казвал, че имам приятели в ГЕРБ, защото нямам даже бегло познати там, житейските ми кръгове изобщо не се пресичат с тази партия, освен да познавам някого, но той да не се е идентифицирал пред мен като член или яростен неин привърженик. Но вярвам, че там също има свестни хора. И се надявам те да стават още повече и още по-свестни.
  Защо казвам това?
За да се знае, че не правя никакви стопроцентови обобщения с това, което ей сега ще споделя.

  От ПиаР изобщо не разбирам. Но знам, че когато има криза, трябва да има управление на кризата, което е проактивно, или минимизиране на щетите, което е реактивно.
  И знам, че най-добре е да мислиш три хода напред, за да не допускаш криза.
  А също така знам, че директното опровергаване колко несправедливи са обвиненията, само засилва чувството, че не може пък да няма нещо, щом човек така се оправдава.
  Нямам представа как трябва да се държи човек, който се чувства нападнат неоснователно или дори оклеветен.
  
  Когато някога синият кмет на Перник, избран с моя активна помощ и като аз залагах името си за него, започна да развъжда корупция, аз заявих, че има ли престъпления в дейността му, трябва да каже Окръжната прокуратура, а не КС на СДС. И тогава правоверните сини ястреби (пернишки кинжали) започнаха пряка атака срещу мен и в 100 (сто) броя общинският вестник ме обливаше буквално с помия (гад, мерзавец, плазмодий, тиранин...). Аз реших да не отговарям, да не им влизам в тона, да работя за Перник и с делата си да покажа и докажа, че не са прави.
  Но те формираха крайно негативно обществено мнение за мен. Срещаха ме перничани и казваха - а, бе Слатински, много лоши неща пишат за теб в градския вестник, а щом пишат, няма начин да няма защо. Аз им отговарям - ами те затова пишат, за да мислите вие, че щом пишат, няма начин да няма нещо...
Значи гордото отминаване с мълчание на обидите и дори клеветите, не е вярната стратегия...

  В началото на Прехода, мнозина в СДС преживяхме огромни разочарования, защото по времето на соца имаше личности, творци, в които вярвахме и на които се доверявахме, а когато настъпи Промяната, те се свряха в БСП по начин, който абсолютно противоречеше на това, което бяха преди настъпването на Промяната.
  Спомням си, как се чувствах лично предаден от такива творци, изпитвах огромна тъга като след неочаквана измяна и неподозирана лъжа.
  Тогава имах един разговор с Поет, един от малцината, които, ако мога в личен план да се изразя така, не ме предадоха и си останаха такива, каквито бяха в моите представи за тях.
  Той ми каза:
- Един от големите, от главните грехове на социализма бе, че той задуши в прегръдките си много талантливи творци и отдели в тях таланта от морала, дори издълба дълбока пропаст между талант и морал.
  В България винаги е имало талантливи творци и винаги в живота, не само у нас е имало творци, при които талант и морал нямат нищо общо.
  Но при социализма беше изключително голям броят на онези творци, които имаха талант, но постепенно останаха без морал, нямаха морал. Като творец - да, нищо не може да се каже. Като морал, обаче – нула, кръгла нула, пълна нула: или користен човек, или подъл човек, или безпринципен човек, или страхлив човек, или човек без достойнство и т.н.
  И накрая какво се оказа - че талантът може да се реализира, а после да започне да се смалява постепенно, но липсата на морал не се смалява, нараства, нараства, нараства. И постепенно у мнозина погубва таланта, не му позволява да постигне онова, на което е бил способен. Оттук и продължението на споменатия грях на социализма - изключителен брой пропилени, загубени, недореализирани таланти.