Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За това, което у нас днес се маскира като русофилство

  Ето един мой коментар във Фейсбук, по повод на публикацията на Веселина Седларска „Там надеждата умира първа, тук също“, http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%...
  
  Често ми се случва да ме обвиняват в русофобство хора, които не са прочели и 1/100 от книгите; не са гледали 1/100 от филмите и не слушали 1/100 от песните на руски език, които съответно съм прочел, гледал и слушал.
    Проблемът за т.нар. днешно русофилство си струва дискусията.

„Ботев“-ЦСКА: и аз да си кажа любителското мнение

  Струва ми се повече от абсурдно и аз да вземам отношение на футболна тема, камо ли пък когато става дума за уникално слабия и продажен, затънал в корупция и управляван от пълни безхаберници и некадърници български футбол. Но го правя, защото става дума за ситуация, която в доста по-различен контекст се преподава в учебниците по стратегия и теория на игрите.
  Да, колкото и странно да е, тук става дума за Хамлетовата дилема на днешното Буриданово магаре – ЦСКА: Да паднат (и да прецакат „Левски“), или да не паднат от „Ботев“ (ама че кощунствени названия на клубовете!)…

За гениите, талантите, науката, образоването и защо те нямат почва у нас

  Тази година суматохата около Оскар-ите имаше и познавателно и просветителско измерение – за тези, които успяха да го доловят.
  Два много силни филма бяха посветени на двама гении – това са физикът Стивън Хокинг и математикът Алън Тюринг.
  Понеже „до демокрацията“ бях кандидат на математическите науки, но като се занимавах с механика, изучавах (опитвах се да изучавам) уникалното и проникновено творчество на тези велики учени – всяка дума от типа на „гениален“, „уникален“, „проникновен“, „велик“ тук е абсолютно заслужена и точна характеристика за тези потресаващи умове, които са сред върховете на естествените науки, съизмерващи се с колоси като физика Алберт Айнщайн и математика Курт Гьодел.

За две само на пръв поглед несвързани неща: новите университети и политологията срещу заплащане

  Така се случи, просто съвпадна, че по едно и също време научих за възникването на още няколко университета към вече съществуващите десетки реални и фиктивни университети, и прочетох т.нар. анализ на един бързорек и образно говорещ ляв политолог (каквото и днес да означава този автоетикет, самоетикет).

За златното сечение и крайностите в политиката

  В своите най-силни години демокрацията, либералната пазарна демокрация (тази, която победи съветската система с нокаут, а това бе система с много мощни силови структури, милионна армия, ядрени бойни глави, огромни запаси от стратегически суровини) бе намерила златното сечение, златният център, около който осцилираха десните и левите. Във всяка нормална система има подобно „златно сечение“, „център“, около който системата осцилира (в науката това се нарича атрактор).

Експорт на съдържанието