Ричард Докинс, "Наука в душата"
Чета този автор на какъвто език го намеря - български (няколко книги, вкл. знаменитата "Себичният ген"), руски, английски.
Сега и това свежо-свежо издание, поредното изкушение, което не мога да си откажа, а още не съм бил на Панаира на книгата!
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нужен ни е разум, за да спрем оргията на предразсъдъците
България е в опасност
Слушам Балъков. От футбол вече почти не разбирам, но знам, че той беше гениален футболист. Успял човек, възпитан мъж, творческа личност, рядък светъл лъч на не особено интелигентния футболен небосклон.
Мафиотизирането на спорта и наглостта и цинизмът у нас го карат да се замисли дали да остане в България!
Аз, ако не бях 62 плюс, не бих останал.
Практическата полза от Фейсбук
1.
Почти всяка сутрин във вторник се засичаме в метрото с добър познат, колега по професия, конкурент в науката и мислещ малко вляво от мен като ценности и принципи в политиката.
С него е интересно да се говори, защото е сред малцината, които продължават да работят над себе си и обича книгите като мен.
Книга предупреждение
Вече на няколко пъти тук писах за изключително актуалната книга на Стефан Цвайг "Светът от вчера. Спомени на един европеец".
Това е книга предупреждение, един разказ как внезапно се срутва Светът на сигурността и настъпва време на хаос и анархия, жестокост и безчовечност.
А преди срутването хората са смятали, че лошото отдавна е отминало и сигурността е вечна и единствено възможна.
Така драматично се развиват събитията и преди Първата, и преди Втората световна война.
А накрая печели олигархията
Не бих искал да профанизирам темата, но двама мои приятели преди малко си тръгнаха от нас и аз си помислих - има нещо много сериозно, щом разумни мъже на по 60 и отгоре, изпитват такова силно огорчение и имат сили и чувства за болка от подобен род!
