За сетен път се убеждавам, че решението ми да не участвам повече в никакви медии, да не давам интервюта, да не пиша статии и да не правя експертни оценки, а да си казвам мнението на моя сайт и в социалната мрежа Фейсбук, е правилно.
-- Първо, защото политическите позиции и ходове изобщо не се нуждаят от смислени дискусии и сериозен анализ. Те се вземат от теснопартийни или лично-користно мотивирани съображения.
Затова участието на хора с някакъв публичен авторитет, с усилия да мислят аналитично и експертно, само легитимират подобни позиции и ходове като резултат, виждате ли, от и след обществен дебат.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Наистина няма смисъл да се надвикваш с общество, с което не си съгласен
За министъра-демократ и циганите: да лекуваш проказа с чума
България има много сериозни проблеми, пряко въздействащи на националната сигурност и един от тях е демографската ни криза, усложнявана изключително много от т.нар. ромски проблем.
Знам отлично и за съществуването на тежка и рецидивна престъпност сред част от ромите (ще уточня, че поради стечение на обстоятелствата съм наясно почти до детайли и за бедите на лекарите от "Бърза помощ"..).
По тези тежки, критично важни и болезнени проблеми съм писал отдавна - в главата "Демографска криза или демографска катастрофа – или как кризата става катастрофа" от книгата ми "Националната сигурност - аспекти, анализи, алтернативи" от 2004 г., както и в статията "Националната сигурност и демографските проблеми на България" излязла в сп. "Международни отношения" през 2006 г.
Годишното послание на Путин: (широко затворени) очи в очи с кризата. Или защо не злорадствам...
Слушах днес годишното послание на Путин. През главата ми минаха различни мисли. Оставям настрана някои напомняния за отминало време - високопарност, "отзивчива" зала, изкуствен ентусиазъм. Всяко подобно послание при големите държави, било то източни или западни, има елемент на великост, на имперскост, на надутост и савовлюбеност.
Не плащам данък на филии и фобии в политиката и геополитиката.
Затова не злорадствам, че и моите прогнози се сбъдват.
Отново и отново все за същото - за нашата наука и туморните клетки (само че не спящи) в нея - продължение
Всъщност, това са два мои статуса във Фейсбук по един и същи твърде позорен за страната и обществото ни повод.
Нека бъда пределно ясен. Не водя лични битки нито срещу конкретен ректор (колкото и да съм спрял да го уважавам), нито срещу конкретен университет (каквото и мнение да имам за имитацията на учебен процес в него).
През последния четвърт век аз загубих много битки за провалени или обречени на провал каузи, допуснах немалко грешки, макар и воден от своите принципи, съвест и възпитание. Но това, което все още ми остава ненакърнено е готовността да реагирам на глас винаги, когато моите лични чувства за справедливост, за морал и за национални интереси са засегнати болезнено.
Статус 1, 3 декември
По повод материала „Шефът на ДАНС стана доктор... Писанчев е защитил труда „Време и развитие на политиката в защита на класифицираната информация“ - http://www.blitz.bg/news/article/306126.
"Време и развитие на политиката в защита на класифицираната информация“ (каквото и да значи това, вероятно можеше да се добави и "пространство")...
Две разсъждения по един позорен повод
Всъщност, това са два мои статуса във Фейсбук по един и същи твърде позорен за страната и обществото ни повод.
Статус 1, 2 декември
Да не разбира какво точно става и в каква ситуация се намира, може да се случи на всеки човек, независимо от интелекта, образованието, възпитанието и културата му. Защото всеки човек е поне малко егоист, егоцентричен и обичащ себе си.
