Стратегия Синергия Сигурност

  Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!
  Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
  Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?
  А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?
  Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...
  
21.03.2017 г.

  Късно е вече, утрото е по-мъдро от сутринта. Затова ще се въздържа да коментирам посланието на Ахмед Доган.
  Само ще споделя първата си мисъл, която последва прочитането на текста:
  Защо, наистина защо Ахмед Доган не говореше тези правилни и на моменти силно вълнуващи неща в началото на 90-те, когато пътят на България според него минаваше през Босфора!?

  Преди няколко дни писах за това, че в Европа вървят драматични, но според мен съдържащи и надежда дебати за Европа. И че нас в тези дебати ни няма. Разочароващо слабо там се представи нашият президент, очевидно той така и не разбра къде се намира и страда от дефицит на лично доверие към него сред европейските лидери.
  Писах, че се видя - той не може да запълни вакуума, образуван поради политическата криза у нас. Даже не знам защо му трябваше на президента още повече да замъгли и изпразни от съдържание нещата със своето участие на въпросния форум, започвайки да казва, че това, което не е посмял да направи го е направил, а онова, което поради слабост е направил, не го е направил. Но както и да е. Липсва му все още политически опит, а пък и бере горчивите плодове от крайните си и непремерени прокремълски позиции в предизборната кампания. Може пък да центрира възгледите си, да избяга от левичарството и прокремълството в разбиранията си и да се еманципира от Позитания... Макар че точно както някога прикрепиха вицепрезидента Семерджиев, да бди президента Желев да не мърда и шава много, така сега прикрепиха вицепрезидентката Йотова, да бди за същото спрямо президента Радев. Ще ми се той да покаже характер и да надскочи с пъти сегашния си ръст на неопитен и не изработил ценностна държавническа система политик...

  Започналата на най-високо държавно равнище у нас негативна и крайна в тезите си, леко а-ла Чичовци и малко хоремагска като аргументи антиевропейска и антизападна реторика на ББ, критикуваща Запада (САЩ, НАТО, ЕС) като основен виновник за всички сегашни беди на човечеството,
  постепенно, най-вече покрай президентските ни избори и прокремълските изявления на бъдещия победител в предизборната надпревара,
  а сетне чрез БСП и национал-шовинистическите партии
  се превърна в пълзяща външнополитическа преориентация на страната ни.
  Според мен,

  Жестока е дилемата на много мои приятели.
  Аз я бях формулирал така:
  Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония. Ако махнем Ония, ще дойде Тоя.
  Жестока и тъпа дилема. И стрелите се насочват с по-голяма и по-остра сила винаги към вероятния победител. Хората с оголени нерви чувстват накъде вървят тези избори. Затова не виждам нищо страшно и фатално, когато казвам като мнозина мои приятели:
  БСП е опасна за здравето на България!