Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Ние, европейците... (След трагедията в Брюксел)

  Ние, европейците – и наистина европейците, и не съвсем европейците – живеем в много сложен свят. Преди може да се каже, че различията с останалия свят и особено с неразвития свят бяха основно количествени, т.е. ние бяхме много по-подредени, по-нормални, по-развити, по-богати, по-демократични, по-доволни и по-самодоволни.
  Сега обаче разликите станаха от количествени в качествени. Ние не просто и не само сме „По“, ние живеем (заживяваме) в коренно различно общество, което е:
  - глобализирано;
  - мрежово;
  - рисково;
  - постмодерно.

Стадото се страхува, а Обществото се срамува

  В стадото (ордата), което започва мъчителния път от стадо, т.е. напълно липсващо общество, през племе, т.е. до-общество към общност, т.е. полу-общество (почти-общество), основният регулатор на отношенията и на поведението на индивида е бил Страхът. Страхът от наказание на Боговете и-или от наказание от групата индивиди, която може да прецени, че действията на индивида нарушават табутата и забраните и могат да разгневят Боговете.

Абсурдистан, Комедистан, Трагедистан

  Не зная кой какво усещане има, но моето е, че България се превръща в Абсурдистан, в Комедистан, а най-вече в Трагедистан…
  Това, което се разиграва пред очите ни вече дори не е пошло, то няма име, всяка фантазия е бедна, за да обрисува случващото се.
  Управлението е изпълнено с низ от реакции [след събитията], имитации, симулации и импровизации по метода проба-грешка-пак проба-пак грешка...

Нито Свобода, нито Сигурност

  На всички национални празници и по-патриотични дати, ние надълго и нашироко говорим за Свободата. И говорим възвишено, патетично, патриотично и идеализирано.
  Вярно е, че за Свободата като правило се говори така. Но това говорене, казват обществените науки, може да е и симптом, синдром за нещо друго, за процеси вътре в обществото ни.

Обществото ни – мятаща се на сухо риба с вмирисана глава

  Различните науки използват модели, обяснителни механизми за изучаваните явления и обекти.
  Моделите на обществените науки са вероятностни – ако са точни, те в голяма степен, с висока вероятност описват достоверно процеса. Т.е. при тях, за разлика , например, от Теоремата на Питагор, не може да се твърди, че нещо е така в абсолютно всички случаи. А само че най-вероятно то е така – в повечето случаи.
  Казвам това, защото изучаването на сложните социални системи (каквото е и обществото) позволява, ако избраният модел е достатъчно адекватен, да се анализират и прогнозират достоверно процесите в такива системи.

Експорт на съдържанието