Подготвяйки се за следващата учебна година, прочетох отново няколкото много стойностни дипломни работи, защитени по време на последната сесия. Иска ми се да давам примери от тях (с указване на авторството) по време на лекциите - и защото има какво свежо и оригинално да се цитира, и за да окуража студените-магистранти, да видят какво могат техните колеги, а щом колегите им могат, значи могат и те самите.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За всяко статукво най-опасният противник е науката
Всеки опит да се прави наука (както при мен в последните месеци) изисква огромни усилия, множество прочетени книги и статии, критично мислене, постоянно вътрешни съмнения и непрекъснати съизмервания с голямата Наука.
В същото време, ако човек работи в сферата на обществените науки (а аз правя точно това, пишейки за Рисковото общество), то за него неминуемо все по-изострено става отношението към мизерията на нищатата и нищета на мизерията, наречени реалност, нашата реалност.
Първосигналната искреност на горчивия плач по Европа
Подозирам, че горчивият плач по Европа и „свалените гащи на Запада“ на някои много важни персони в българската политика, правосъдие, икономика, финанси, култура, спорт и медии има сред своите причини и искреност, съвсем първосигнална искреност.
А тази искреност е свързана с паническото им осъзнаване, че:
1. Реалните големи пари, които те по най-лесен начин получават и най-безотчетно присвояват в своя полза - това са европейските пари.
Триптих за едно посещение или всички сме малко парле ву франсе и много вив ла франс...
1.
Стори ми се, че днес нашата комплексираност и провинциалност изби на повърхността с цялата си сила.
Прав ще се окаже моят приятел, който казва:
- Соцът, българският соц най-сетне намери себе си - в демокрацията, в българската демокрация.
Аз само ще го допълня:
- Българският соц можеше без демокрация, но българската демокрация без соц очевидно не може…
Глупавият часовникар и Умният часовникар
Нашето управление през последните (най-вече и особено) 10-15 години ми прилича на работата на Глупавия часовникар от притчата за Глупавия и Умния часовникари.
Работилниците на двамата часовникари били една до друга, те правили едни и същи часовници от едни и същи части. Като умения, според хората от градчето, уж били горе-долу еднакви. Въпреки това единият фалирал, а другият просперирал.
