Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За аналогиите между обществения организъм и човешкия организъм

  Днес разговарях с един приятел. Не може да се каже, че това бе спор, защото като ме критикуваше за мои виждания, той не оспорваше самите виждания, а моя песимизъм.
  Не помагаше дори шегата ми, че песимистът е добре информиран реалист или реалист, който нищо хубаво не вижда на хоризонта.
  Но една забележка на моя приятел заслужава коментар. Според него малко пресилено сравнявам нашето общество (и държава) с организъм – в смисъл, с болен, с тежко болен организъм.

То държавата ни умря, та за футбола й ли да берем грижа...

  Много трудно е човек да прави прогнози когато няма достатъчно информация.
  На мен ми е тройно по-трудно да коментирам българския футбол, защото съм много далеч от него вече 3 десетилетия. А и не може да се каже, че изобщо ми пука за него, защото той е като държавата ни - управлява се по същия аматьорски, безхаберен и престъпен начин, пет пари не дава за авторитета на страната, плоди и множи корупция и е в лапите на олигарси.
  Да, още нещо - Васил Божков ми е съученик от НМГ, една година сме били в една стая в общежитието, две години в един клас, три години в една гимназия. А ученическите приятелства са си приятелства независимо от това кой как е живял по-късно. Затова съм субективен и малко да се каже - страничен наблюдател..

Фантомната болка България

  Не мога да кажа, че знам всичко за всичко, което се случва през последните десетина дни, но ще си призная, че изпитвам вътрешна съпротива срещу всеки опит нещата постоянно да се обясняват с някакви всесилни фактори, които могат във всеки един момент да натиснат даден педал и обществото ни веднага да пощръклее и изперка, с извинение за употребените думи…
  Ако има такива фактори с такава способност, то ние сме окончателно загубени като общество, време е да гасим лампата и да обявяваме закриване и затриване на територията, която по инерция все още ние заедно наричаме България!
  Някой организирал протестите, защото наближавали избори!
  Колко лесно, наивно, елементарно и утешаващо обяснение!

Сляпата сила на ненавистта

  Няма да намесвам теорията на игрите, за да не усложнявам изказа, макар че теорията на игрите (а и не само тя) отдавна а анализирала много от струващите ни се абсолютно нетипични ситуации в страната ни.
  Ще кажа само, че липсата на общи ценности, стратегии, принципи, интереси, кара съставните части на една система да извършват фазови преходи от по-симетрични разделения (разполовявания, разслоения) към по-асиметрични, а след това към още по-силно асиметрични такива.

„Глас във пустиня...”

  -- Понеже (вече и отдавна) нямам абсолютно никакви властови амбиции; и
  -- понеже виждам как постоянно избираните от мнозинството, от голямото мнозинство български граждани (и не само и не толкова граждани) управляващи упорито и еднопосочно водят България към дъното на всички позитивни и към върха на всички негативни класации в Европа; и
  -- понеже всяка следваща власт непрекъснато угажда и върви по гайдата на това голямо мнозинство от народа ни; и
  -- понеже въпросното голямо, даже огромно мнозинство у нас неизменно охулва, обижда, осмива, мрази, нарича как ли не и дори с все по-грозни и по-груби, все по-неестетични и по-нецензурни думи онова малцинство, малко малцинство, все по-малко (защото емигрира на Запад) малцинство българи (и не само българи, но и арменци, турци, евреи и малкото, ала имащи ги просветени цигани),
само защото това топящо се и претопяващо се малцинство дръзва
  да мисли другояче,
  да вижда иначе,
  да не се храни само с минало, но и да гради бъдеще,

Експорт на съдържанието