Честно казано, аз съм много разтревожен след днешния ден и посланието на президента, дори да се опитвам да гася негативното си мнение по принцип и да се опирам само на принципни несъгласия.
Тревожи ме нивото на посланието и аргументацията.
Тревожи ме езикът, който е шаблонен и банален.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
“За да се оправят нещата в тая страна, първо трЕбва да се оправи тоя народ!”
Големият проблем не е в скалпела и ръката, която го движи, а в главата, която ги управлява
Не мога и не искам да бъда ничий адвокат - прав ли или не, в състояние съм само да си кажа какво мисля аз - искрено и лично.
Ще посоча обаче, че в нашумелия спор за потомъка на Багряна, на волната сестра на вятъра, се изпуска главното - колко неволни и подневолни, с лекота привеждани във въд удобен за уволнение, са днес у нас чедата на администрацията. Обаче тези, които са в държавна или местна администрация и знаят какво е да си там, ще си замълчат. А останалите ще съдят по принцип, от общи (не непременно напълно погрешни) позиции.
Служебното правителство – да си спомним член 1 от Конституцията
Неотдавна написах статус за това, че ако някой ден узреем за спешната необходимост да променим онези части от конституцията, които пречат на нормалното функциониране на държавата (и които правят конституцията точно такава, каквато тя трябваше да бъде, за да позволи именно този преход на безнаказано разграбване на национално богатство и непредотвратима ерозия на държавността), то едно от първите четири неща, които трябва да направим е да се премахне институцията Служебно правителство, като намираща с в разрез с парламентарния характер на нашата република.
Даже тук и там този статус бе взет от моята стена и публикуван. Ок, за това с мнозина сме се разбрали, а и доброволно и доброзорно съм свикнал.
Президентският екип – нещо трябва да се направи
Не са минали 100-те дни на президента Радев, но това все пак е държавният Ни глава, а значи и държавният Ми глава.
Никой не може да избяга от СиВи-то си, затова смятам, че след като съм бил в тази институция и съм видял как от амбиции да остави нещо в Историята, държавният глава, за когото работих, сведе амбициите си към нещо безкрайно скромно - да остане поне за още малко той лично в политиката и да остави твърде много той лично на децата си,
то мога да имам мнение за случващото се в президентството, макар и никой да не ми го иска.
Институцията Служебно правителство е вредна, а може да бъде и опасна
Не знам как е при вас, обаче аз винаги допускам, че в нечия отделно взета глава може да се роди и най-абсурдната мисъл. Както викаше попът в нашето село - всеки си е башкА луд. Но цяло едно правителство да измъдри идеята за уседналост - това ми се струва повече от най-абсурдно! По-безумна и опасна лудост не бях срещал!
