Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Властта – постоянно подтичваща след събитията

  Нашата власт през последните десетина години постоянно подтичва след случващото се. Тя реагира, има реактивно поведение.
  А сега е времето на т.нар. "черни лебеди" - събития, за които почти отникъде не следва, че ще се случат, а като се случат, последиците са огромни.
  Реагирането беше не вчера, а онзиден. Науката наричаше това Вълната на Безопасността. Тогава именно поведението бе реактивно.
  Вчера беше Вълната на Сигурността, когато поведението бе активно, действаше се превантивно.
  Днес е вече Вълната на Риска. При нея поведението е про-активно и се опира на ранно сигнализиране. Това е качествено нов, съвременен подход.
  Но нашата власт през последните десетина години не просто не е в час, тя изостава не количествено от процесите, а качествено, тя не е даже във вчера, тя е в онзиден. Тя постоянно подтичва след събитията, реагира, има реактивно поведение.

Левичарството - алцхаймеровата болест на политиката

  През последните седмици двама пишман професори (на коренно различна възраст, което говори, че възрастта може да бъде порок) и един пишман журналист казаха три големи идиотщини, с извинение, нали е модно сега - три откровени дебилщини.
  Нека погледнем на трите потресаващи глупости не като всяка за себе си и на тримата, изрекли ги, като всеки за себе си, а заедно, комплексно.
  Какво е общото тук?
  Общото е, че тримата, изрекли трите глупости, са левичари, крайни и фанатизирани.

Шесто чувство: да, бе, да

  Понякога човек се води от Шестото си чувство. То го преследва като обсесия. И има случаи, когато Шестото му чувство не го лъже.
  Всеки от нас може да изреди поне по няколко такива случаи.
  С риск да бъда разбран неправилно, че си приписвам нещо, ще кажа, че около месец и половина-два преди датата 10 ноември, 15-тина най-близки роднини сме се събрали на семейно тържество. И както бе прието тогава, като при всички по-будни българи, в един момент започнаха разни оплаквания, мърморения и критики към Партията, генералния секретар, ръста на цените и лицемерието, обхванало масово народа и управляващите го.

Този процес тече повсеместно

  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

Изяждане и израждане на българската демокрация

  След лекциите тази вечер преминах с бръснещ полет над следените от мен сайтове. Установих, че това, което и мен ме тревожи през следните месец-два и особено през тези 2-3 седмици, е повод за алармистки анализи на мнозина мислещи автори.
  Този период е може би най-опасният за българската демокрация от началото на Прехода. Тя е обект на покушение - но не като отделен акт, а като процес. Изяждат я, дискредитират я, израждат я и я демонтират.

Експорт на съдържанието