Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

СИРИЗА и сиренето в мишеловката

  Отново правя уговорката - не съм напълно наясно с подробностите от гръцкия пейзаж.
  Но гърците би трябвало, поне на теория, да са наясно с предупрежденията на своите пра-пра-пра-деди Платон и Аристотел, че най-страшната заплаха за демокрацията е охлокрацията, т.е. тълпокрацията, властта на тълпата, на абсолютното мнозинство, решило, че е безусловно право и страдащо от атрофирана способност да търси вината в себе си.

Европейскост или азиатщина

  Тази статия („The Economist: Войната на Путин срещу Запада“, http://www.investor.bg/evropa/334/a/the-economist-voinata-na-putin-sresh...) практически на 99.99% съвпада с това, което аз пиша (лесно мога да го докажа, но в случая не аз съм важният, а The Economist - престижно издание с респектиращи като влияние анализи) за Путин и неговата политика, за един от главните му проблеми - категоричното неразбиране на ценностите на европейската демокрация, на свободата и индивидуалните права, на дискусиите, на мъчителното постигане на консенсус или поне на приемливо съгласие...

Споразумението в Минск, българските анализи и фактическата основа на нещата

  Прочетох сигурно над 30 анализи в нашата преса за споразумението в Минск и за последните събития в Украйна. И вероятно 3 пъти по 30 в международната преса.
  Знаете ли каква е разликата, която се наби в моите очи!?
  В повечето български анализи някак се пропускат следните 4 факта:
  1. А на чия територия се водят двете – донецка и луганска - хибридни войни?
  Струва ми се, на украинска…
  2. Откъде идва военната и логистичната подкрепа за сепаратистите?
  Не откъм Харков (все още украински град), а откъм Москва (т.е. от чужда територия).

Системата и нейният гнил дъх

  Чета изявление на виден реформатор, че Борисов не можел да остави Писанчев и Лазаров. Проблемът е, не, че не може да ги остави, а че някои хора не могат да оставят Борисов … сам. И обичта им към реално участие във властта вероятно е по-голяма дори от обичта им към притежаването на реална власт.
  На трите различни поколения „сини“ – седесари, костовисти и реформатори, акълът все им идва пост-фактум.

Споразумението в Минск – надеждата, която умира (последна) или затишие пред буря

  Трудно ми e толкова бързо да осмисля споразумението за примирие, постигнато в Минск. Засега имам следните 7 наблюдения:
  1. Това споразумение има доста неясни клаузи, които после могат да бъдат тълкувани коренно различно от двете страни.
  2. Това споразумение няма надеждни и даже поне някак работещи механизми за реализиране и още повече - за контрол как се спазва, ето защо то се базира главно на добра воля - най-дефицитната стока в момента, затова може да се окаже печелене на време, глътка въздух за двете страни, затишие пред нова буря.

Експорт на съдържанието